Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
Когато спрях водата, големият бял Бу ме гледаше през запотеното стъкло на вратата.
След като се подсуших и си обух слипове, коленичих на пода и почесах кучето зад ушите. Бу се ухили от удоволствие.
— Къде се беше скрил? Къде беше, когато онзи злодей се опита да ми изкара мозъка през ушите? А?
Бу само се хилеше. Харесвам старите филми на братята Маркс, а Бу в много отношения е Харпо Маркс на кучетата.
Четката за зъби сякаш тежеше два килограма. Дори и капнал от умора не забравям да си измия зъбите.
Преди няколко години присъствах на аутопсия, преди която медицинското лице, което правеше външен оглед на трупа, отбеляза за протокола, че починалият е имал лоша хигиена на устата. Стана ми много неудобно заради мъртвия, който беше мой приятел.
Надявам се, че на моята аутопсия никой няма да има основание да се срамува заради мен.
Човешката история е парад от глупци, в които аз съм начело и въртя палка като мажоретка.
Както и да е, просто съм си внушил, че редовното миене на зъбите е проява на загриженост към чувствата на моите близки, ако евентуално на някого от тях му се наложи да присъства на аутопсията ми. Неудобството, което изпитваме заради недостатъците на приятелите си, никога не е ужасно както собственото излагане, но е доста силно.
Когато излязох от банята, Бу се беше свил на кравай в долния край на леглото.
— Никакво галене и никакво чесане повече — занареждах строго. — Приземявам се на дюшека като самолет, останал без нито един приятел.
Бу се прозя, за да покаже, че ме разбира; той търсеше компания, не сън. Не ми бяха останали сили, за да си облека пижамата. Строполих се на леглото по слипове. Все тая, съдебният лекар винаги съблича трупа.
Едва когато придърпах чаршафите до брадичката си, осъзнах, че съм оставил лампата в банята да свети.
Въпреки дарението от четири милиарда братята живеят скромно, изпълнявайки обета си за бедност. Те не разхищават.
Светлината ми изглеждаше все по-далечна с всяка изминала секунда, а одеялата ме затискаха като камък. По дяволите. Не съм монах, не съм дори послушник.
Но вече и готвач на аламинути не бях — като се изключат неделните ми палачинки — нито пък продавач на гуми. Ние, типовете, дето не отбираме от нищо, не се тревожим за сметката, когато забравим лампата да свети.
Аз обаче се тревожех. Въпреки това се унесох.
И сънувах, но не експлодиращи бойлери. Нито пък горящ манастир и монахини, огласящи с писъци снежната нощ.
Тъкмо се бях унесъл, когато един бодак застана до леглото ми. За разлика от събратята му в реалния свят той имаше свирепи очи, в които се отразяваше светлината от забравената лампа в банята. Както винаги се направих, че не виждам звяра, но го гледах с притворени очи. Той се раздвижи и се разля в аморфна форма, както често става в сънищата. До леглото ми вече не стоеше бодак, а Родион Романович, намръщеният руснак, единственият друг гостенин освен мен.
Бу също беше в съня ми. Той се озъби на нежелания посетител, но не излая.
Романович заобиколи леглото ми и отиде до нощното шкафче. Бу скочи на стената като котка, застана вертикално противно на законите за земното притегляне и яростно изгледа руснака.
Интересно.
Романович вдигна от шкафчето рамката за снимки, която стоеше до часовника. Тя предпазва малка картичка от една машина за предсказване на бъдещето, наречена Циганската мумия. На нея пишеше СЪДЕНО ВИ Е ЗАВИНАГИ ДА БЪДЕТЕ ЗАЕДНО.
В първия си ръкопис описах любопитната история на този свещен за мен предмет. Достатъчно е да кажа, че със Сторми Луелин и я получихме срещу първата монета, след като един мъж и годеницата му на опашката преди нас осем пъти зареждаха машината, но тя им пускаше само лоши вести.
Понеже циганската мумия не предсказва точно събитията в този свят, защото Сторми е мъртва, а аз съм сам, знам, че посланието означава, че ще бъдем заедно в следващия свят. За мен това обещание е по-насъщно от въздух и храна.
Въпреки че светлината от банята не ставаше за четене, Романович все пак прочете думите от картичката, защото в съня си човек може да прави каквото иска, точно както конете могат да летят, а паяците — да ядат главите на човешките бебета. Той промърмори думите с лек руски акцент:
— Съдено ви е завинаги да бъдете заедно.
Тържественият му, но мелодичен глас подхождаше на поет и седемте думи прозвучаха като бял стих.
Видях Сторми както изглеждаше онази вечер на карнавала и сънят се завъртя около нея, около нас, около сладкото минало, което беше безвъзвратно загубено.
Събудих се преди зазоряване след по-малко от четири часа неспокоен сън.