Натюрморт с гарвани
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: Пендергаст #4
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12363-2
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Натюрморт с гарвани». Краткое содержание книги:
Внезапно този оазис на спокойствието е разтърсен от жестоко, странно и необяснимо убийство. Непозната жена е положена мъртва в средата на утъпкан кръг всред полето, заобиколена от набучени върху стрели гарвани. Местният шериф убеждава тълпата репортери, че случаят е изолиран, но много скоро от градчето един след друг започват да изчезват хора, за да се появят отново като безжизнен център на поредния зловещ натюрморт с гарвани…
С помощта на Кори Суонсън, деветнайсетгодишна бунтарка, която мечтае да се измъкне от капана на живота в затънтеното градче, специалният агент от ФБР Пендъргаст разравя тъмните истории на местните жители и мрачните мистерии, разигравани от убиеца в лабиринта на безкрайните царевични поля. Под тънката кора на провинциалното спокойствие се разкрива истинска бездна, кървав въртоп от шеметни събития, които въвличат всички в битката с невъобразимото зло, скрито в сърцето на малкия град.
Единадесета глава
Търговската част на Медисин Крийк, Канзас, се състоеше от три сиво-кафяви карета от тухлени и дървени фасади. Кори стигна до края им за броени секунди. Когато натисна до дупка педала на газта, ръждясалата рама на гремлина затрепери. Между двете предни седалки имаше купчина от трийсетина касетки: любимият й дет метъл, мрачна, индустриална и грайндкор музика. Тя ги разрови с една ръка, отхвърли „Дисчардж“, „Шинджуку тийф“ и „Флешкроул“, за да избере накрая „Лъстморд“. Синкопираният, богат звук на „Ерес, част първа“, изпълни малката кола. Майка й забраняваше да пуска силно музиката си в къщата, затова тя бе монтирала един касетофон в стария гремлин.
И като се сети за любимата си, грижовна родителка, тя осъзна, че завръщането й у дома щеше да бъде ужасно. В този момент майка й щеше да е полупияна, полумахмурлия — най-лошата комбинация. Тя реши да откара този тип Пендъргаст до стария дом на Краусови, след това да паркира под високоволтовия електропровод и да убие няколко часа с книга в ръка.
Хвърли един поглед на спътника си.
— И така, защо е този черен костюм? Да не е починал някой?
— И аз, като вас, съм пристрастен към този цвят.
Тя изсумтя.
— Каква е тази уловка, за която говорехте?
— Необходима ми е кола с шофьор.
Кори се разсмя.
— И какво — аз и моят просторен АМС гремлин?
— Пристигнах с автобус и намирам, че е доста неудобно да вървя пеш.
— Сигурно се майтапите. Ауспухът е пробит, това нещо харчи по четвърт галон масло на седмица, няма климатик и кабината така се пълни с пушек, че трябва да държа прозорците отворени дори през зимата.
— Предлагам възнаграждение от сто долара на ден за колата и шофьора, плюс стандартното заплащане от трийсет и един цента на миля за гориво и амортизации.
Кори никога не бе виждала сто долара накуп. Това не можеше да е вярно, беше някаква върховна глупост.
— Щом сте важна клечка от ФБР, къде ви е колата с шофьора?
— Тъй като на практика съм в отпуск, не ми се полага кола.
— Добре де, но защо аз?
— Много просто. Необходим ми е някой, който познава Медисин Крийк, който има кола и няма какво друго да прави. Вие отговаряте на изискванията. И вече не сте „младши“7 шофьор, нали?
— Наскоро навърших осемнайсет. Но ми остава още една година в гимназията. След това се махам от този кенеф Канзас.
— Надявам се да приключа с работата си далеч преди училището да започне следващия месец. Важното е, че наистина познавате Медисин Крийк — така е, нали?
Тя се засмя.
— Ако да мразиш, означава да познаваш… Помислихте ли какво ще си рече шерифът за подобно споразумение?
— Очаквам да се зарадва, че сте си намерили доходна работа.
Кори поклати глава.
— Не сте много наясно, нали?
— Точно тази липса на информация смятам да попълня. Оставете на мен да се разправям с шерифа. А сега, сключихме ли сделка, госпожице Суонсън?
— За сто кинта на ден? Разбира се, че сключихме. И моля ви, изглеждам ли ви като госпожица „Суонсън“? Наричайте ме Кори.
— Ще ви наричам „госпожица Суонсън“, а вие мен — „специален агент Пендъргаст“.
Тя извъртя нагоре очи и отмахна пурпурен кичур от челото си.
— Окей, специален агент Пендъргаст.
— Благодаря ви, госпожице Суонсън.
Той извади от сакото си портфейл и отброи пет стодоларови банкноти. Тя почти не можеше да откъсне поглед от парите, докато той спокойно отвори вързаната с тел жабка, постави ги вътре и отново завърза капака.
— Записвайте пропътуваните мили. А допълнителните часове извън осемчасовия работен ден ще се заплащат по двайсет долара на час. Петстотинте долара са предплата за първата ви работна седмица.
Той извади и още нещо от джоба на сакото си.
— А това е клетъчният ви телефон. Дръжте го включен непрекъснато и го зареждайте всяка нощ. Не водете и не приемайте лични разговори.
— На кого да се обаждам в този шибан Медисин Крийк?
— Нямам никаква представа. А сега бъдете така добра, завийте обратно и ми покажете града.
— Готово.
Кори погледна в огледалото за обратно виждане, за да се убеди, че е чисто. След това завъртя рязко волана, като едновременно натисна и газта, и спирачките. Гремлинът се занесе и се обърна на сто и осемдесет градуса по посока на града. Тя се обърна към Пендъргаст и се ухили.
— Този номер го научих, когато играехме „Голямата кражба на коли“ на училищните компютри.
7
В САЩ и Канада шофьорска книжка може да се вземе на шестнайсет години, но едва след 18-годишна възраст младежите стават пълноправни водачи. Б.пр.