Урагири

— Моят кабинет, кабинетът на преводача и кабинетът на помощниците на губернатора. Складът, в който варварите продават стоките си. Противопожарните складове.

По негов знак двама от охраната отвориха широката двойна врата в оградата. Сано видя каменни стъпала надолу към морето и знаците, предупреждаващи корабите да не се доближават до Дешима.

— Портите бяха ли отворени снощи? — попита той стражите.

— Не — отговори Охира вместо тях. — Отварят се само когато екипажът на холандския кораб и товарът се превозват до Дешима или до техния плавателен съд. Мога да ви уверя, че както вратата, така и всяка друга част от острова са под непрекъснато наблюдение.

— И снощи ли?

— И снощи.

Сано огледа стъпалата, но не откри доказателство, че някой скоро е слизал по тях.

— Има ли канализация на острова? — попита той.

Охира го изгледа ядно.

— Тръби, които вървят под земята и се изпразват в пристанището под повърхността на морето. Те са тесни и закривени, през тях може да премине само вода. Какво още искате да видите? — попита той, очевидно нетърпелив да завърши обиколката.

— Покажете му границите на острова и стаите на търговския директор Спаен — прозвуча в отговор напевният глас на Ийшино. — Може да открие нещо, което сте пропуснали.

— Не приемам нареждания от вас! — отвърна рязко Охира.

Реакцията му изглеждаше крайна дори и като се имаше предвид колко неприятен човек бе преводачът.

— Ийшино сан, изчакайте ме в квартирата на Ян Спаен — помоли Сано. — Ще се срещнем там, след като комендант Охира ми покаже границите на острова.

Отдалечаването на преводача не укроти Охира; той рязко се обърна и тръгна. Сано го последва.

— Снощната буря би ли могла да разстрои охраната на Дешима?

Охира гледаше право напред, докато вървяха по пътеката между високите огради, опасващи целия остров.

— Упражнявам строг надзор над Дешима. Промените във времето не могат да го нарушат.

„Но все пак нещо го е сторило“, помисли си Сано. По гладките, потъмнели от времето дъски на оградата нямаше драскотини или следи, които да подскажат, че някой се е катерил или опитвал да се прехвърли от другата страна. Какво ли се бе случило в действителност на Дешима през изминалата нощ?

— Кога и къде е бил видян директорът Спаен за последен път? — попита Сано, когато двамата с Охира завиха зад ъгъла и тръгнаха надолу по западната страна на острова.

— В полунощ. Когато стражите влезли в стаята му, той бил там. Заключили го.

Както и да се е измъкнал от стаята си Спаен, може да го е нямало с часове, преди някой да забележи, че е изчезнал.

— Сигурно добре сте го познавали… Имате ли някаква представа, къде може да е отишъл, след като е избягал от Дешима?

Охира спря рязко и се извърна с лице към Сано.

— Не се сприятелявам с холандци! — ноздрите му бяха побелели от ярост. — Не нарушавам законите. И ако знаех нещо за убийството на Спаен, уверявам ви, щях да ви кажа.

Съмненията на Сано относно Охира се засилиха. Ако комендантът бе невинен, както твърдеше, би трябвало с готовност да му сътрудничи? Напрежението понякога се отразява върху хората по странен начин, при все това Сано не можеше да има доверие на толкова враждебно настроен човек.