Урагири

Глава 6

— Сумимасен — обади се Хирата, докато изкачваше редом със Сано стъпалата към крайбрежната алея. — Залавянето на убиец в непознат град няма да е леко. Трябва да ми позволите да помогна!

Сано вече се чудеше кога помощникът му ще поднови молбата си за участие в разследването. Тъй като усещаше, че Хирата възнамерява да каже още нещо, си замълча. Преди младежът да заговори отново, двамата минаха покрай складове и магазини, стражеви патрул и рибари, понесли ведра със сепия и октоподи.

— Имам доста опит в детективски разследвания — продължи Хирата. На лицето му както винаги, когато говореше твърде сериозно, се появиха бръчици и Сано за миг си представи как момъкът би изглеждал, когато поостарее. — Мога да установявам самоличността на заподозрените, да ги разпитвам, да проверявам дали имат алиби и…

— Хирата! — резкият тон на Сано накара младия човек да млъкне. — Не оспорвам способностите ти. Само че това разследване е опасно. В случай че се проваля, не смятам да повличам и теб.

— Но мое задължение е да съм с вас, където и да сте — опита се да възрази Хирата. Замълча, после пое дълбоко дъх и продължи: — Преди малко, докато бях в града, открих, че около Дешима става нещо странно. Жителите са забелязали тайнствени светлини из пристанището… Имало някакъв китайски свещеник, който страшно мразел холандеца. Занимавал се с магия и може да е замесен в изчезването или смъртта на Спаен…

Това бе интересна и вероятно важна информация. Ала вестта, че Хирата не се е отказал от разследването, подейства на Сано като юмрук в стомаха.

— Нали ти казах какво да правиш — рече той гневно. — Трябваше да се забавляваш, а не да провеждаш разпити…