Дъщерята на генерала
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Донева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъщерята на генерала». Краткое содержание книги:
Е, може би аз влагах сексуалните си мечти в снимката, но мисля, че цивилните служители от рекламата, които са изготвили този плакат, са осъзнавали какво ще видя в него с моето мръсно подсъзнание. Кимнах към плаката и попитах Синтия:
— Какво ще кажеш?
— Добър плакат — сви рамене тя.
— Усещаш ли подсъзнателния сексуален елемент.
— Не, посочи ми го.
— Ами нали е подсъзнателен. Как да ти го посоча?
— Разкажи ми за него.
Имах чувството, че ме дразни нарочно затова казах:
— Жена с оръжие. Оръжието е заместител на пениса. Картата и часовникът изразяват подсъзнателното желание за секс, но при нейни условия, когато тя каже и където тя каже. Тя говори по радиотелефона с мъж, давайки му координатите си и казвайки му, че той има на разположение петнадесет минути, за да я намери.
Синтия погледна към собствения си часовник и ме уведоми:
— Време е да тръгваме, Пол.
— Правилно.
Тръгнахме обратно по стълбите, но после аз погледнах пак към мазето и казах:
— Губи се част от пространството.
Като че ли по сигнал и двамата се обърнахме и се отправихме към дървената стена, единствената стена, която не показваше голата бетонна основа. Почуках на дъската за закачане, натиснах панелите, които бяха с размери четири на два, но те изглеждаха достатъчно здрави, заковани здраво към рамката, която можех да видя през една от дупките. Намерих едно дълго заострено шило на тезгяха и го промуших през една от дупките на закачалките и след около пет сантиметра то се удари в нещо твърдо. Натиснах още по-навътре и върхът на шилото проникна в нещо меко, нещо, което не беше бетонна основа. Казах на Синтия:
— Това е фалшива стена. Зад нея няма бетон.
Тя не ми отговори и аз погледнах наляво, където Синтия стоеше срещу плаката. Тя хвана дървената рамка на плаката с върховете на пръстите си, дръпна я и плакатът се завъртя около скрити панти и разкри тъмно открито пространство. Минах бързо зад нея и ние застанахме там осветени отзад от яркото флуоресцентно осветление на мазето.
След няколко секунди, през които не ни направиха на решето от куршуми, очите ми привикнаха с тъмнината на пространството пред нас и можах да различа някои от предметите в стаята, които приличаха на мебели. Можех да различа също така светлината на един електронен часовник и да преценя, че стаята беше вероятно около четири метра и половина дълбока и дванадесет-петнадесет дълга, всъщност цялата ширина на къщата.
Подадох на Синтия нейния 38-калибров пистолет и опипах вътрешната страна на стената за ключа за осветлението, като отбелязах:
— Вероятно тук семейство Камбъл държи своите смахнати роднини.
Намерих ключа и го щракнах, като по този начин запалих настолна лампа, която освети една напълно завършена и обзаведена стая. Придвижих се напред внимателно и с ъгъла на окото си забелязах Синтия, готова за стрелба, пистолетът й обхождащ стаята.
Коленичих и погледнах под леглото, после се изправих и се разходих, проверих килера, после малката баня вдясно, докато Синтия ме прикриваше. Синтия и аз застанахме един срещу друг и аз казах:
— Е, намерихме го.
И наистина го бяхме намерили. Имаше двойно легло, нощно шкафче, върху което стоеше светещата лампа, скрин, дълга маса, на която бяха сложени стерео, телевизор, видео и видеокамера със статив за правене на домашни филми и всичко това беше разположено на дебел бял плюшен килим, който не беше толкова чист като другите горе. Стените бяха облицовани със светло дърво. В далечния ляв край на стаята имаше легло от болничен тип, подходящо за масажи и за други неща. Сега забелязах огледало, закрепено на тавана над леглото, а отвореният шкаф разкри някои прозрачни дантелени неща, които биха накарали някой чиновник от отдела за борба с порока да се изчерви. Освен това имаше и хубава чиста униформа на медицинска сестра, която не мисля, че е носила в болницата, черна кожена пола и жилетка, някаква червена рокля с пайети, подходяща за проститутка, и нещо интересно — обикновена бойна униформа от вида, с който вероятно е била облечена, когато е била убита.
Свръхпримерната Синтия оглеждаше стаята и изглеждаше малко нещастна, като че ли Ан Камбъл я беше разочаровала след смъртта си.