Чудовищна команда

Страпи замълча.

— При все това — продължи лейтенантът, тършувайки под прогизналото си наметало — нося пратка за вас, сержант Джакръм. Дългоочаквана без съмнение.

Джакръм предпазливо пое пакета.

— Благодаря, сър, ще го погледна после…

— Напротив, сержант Джакръм! — прекъсна го Блауз. — Последните ви новобранци трябва да видят това, тъй като сте както боец, така и „баща на бойци“! Така че редно е да видят как един боец получава наградата си: почетно освобождаване от военна служба, сержант! — Блауз сякаш поднесе думите със сметана и черешка.

Освен дъжда сега единственият шум идваше от Джакръм, който бавно разкъсваше пакета с дебелия си пръст.

— О! — рече той, като че ли потресен. — Добре. Портрет на херцогинята. Този ми е осемнайсетият. О, и о-о, лист хартия, на който пише, че това е медал, значи май вече и тенекето ни е свършило. О, и уволнението ми с печат на собствения подпис на херцогинята! — Той обърна пакета наопаки и го разтръска. — Ама нито монетка от заплатата ми за последните три месеца.

— Три пъти мощно ура за сержант Джакръм! — насили се лейтенантът към дъжда и вятъра. — Хип-хип…

— Но нали ни трябва всеки мъж, сър! — обърна се Джакръм.

— Съдейки по бележките по тази пратка, сержант, май ви е следвала от години. Знаете военните. Това, опасявам се, е официално освобождаване от длъжност. Не мога да го анулирам. Съжалявам.

— Но… — започна Джакръм.

— Носи подписа на херцогинята, сержант. Ще го оспорвате ли? Казах, че съжалявам. Пък и какво бихте правили? Няма да набираме повече войници.

— Какво? Но нали все ни трябват хора, сър! — запротестира Джакръм. — А аз отново съм в ред, добре съм, издръжлив съм като кон…

— Вие бяхте единственият, който се върна с нови попълнения, сержант. Това е положението.

Сержантът се поколеба за момент и после изкозирува.

— Дасър! Тъй вярно, сър! Ще се погрижа да се настанят новаците, сър! Чест бе да служа, сър!

— Може ли да попитам нещо? — обади се Маладикт.

— На офицер не се говори свойски, редник — сопна се Джакръм.

— Не, нека каже, сержант. Все пак положението е… необичайно. Да, друже?

— Правилно ли чух, че ще влезем в бой без обучение, сър?

— О, ами, повечето от вас почти сигурно ще бъдат копиеносци, ха-ха — нервно се засмя лейтенантът. — Това не иска много учене, а? Трябва само да знаете кой край е предният, ха-ха. — Той придоби убийствено измъчен вид.

— Копиеносци? — повтори Маладикт с изненада.

— Чу лейтенанта, редник! — сряза го сержантът.

— Да, сър. Благодаря, сър. — Маладикт пристъпи обратно в строя.

— Има ли други въпроси? — Блауз огледа редицата. — Чудесно тогава. Тръгваме с последната лодка в полунощ. Продължавайте, сержант… засега. Какво беше още… а, да. Ще ми трябва свръзка.

— Който иска да бъде свръзка на лейтенанта, крачка напред! Не ти, редник Маладикт! — озъби се сержантът.3

Никой не помръдна.

— Е, хайде сега — сконфузи се лейтенантът.