Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
— Вие не работите в Института, нали, господин Ланг?
Ланг изобщо не се смути. Изчака келнера да налее свежата хладна течност, да остави по едно меню на двамата и да се отдалечи. После вдигна чаша към госта си.
— Всъщност работя в Сенчъри Хаус. Това смущава ли ви?
Британската тайна разузнавателна служба се помещава в Сенчъри Хаус — една доста неугледна сграда южно от Темза. Къщата не е нова и вътре прилича на лабиринт, така че посетителите нямат нужда от пропуск; щом влязат, след броени секунди се загубват и започват да викат за помощ.
— Не, просто се интересувах — отвърна Мартин.
— Всъщност ние сме онези, които се интересуваме. Аз съм много голям ваш почитател. Опитвам се да бъда в течение, но не съм така осведомен като вас.
— Трудно ми е да го повярвам — рече Мартин, но беше поласкан. Когато кажеш на един учен, че се възхищаваш от него, той се ласкае.
— Така е — настоя Ланг. — Морски език за двамата, така ли? Чудесно. Смятам, че съм прочел всички ваши доклади, изнесени в Института пред хората от Обединените служби и в Чатъм. Плюс, разбира се, онези две статии в „Сървайвъл“.
През изминалите пет години, въпреки че беше млад, само трийсет и пет годишен, непрекъснато търсеха д-р Мартин да изнася доклади на такива места като Института за стратегически проучвания, Института на обединените служби и онова заведение в Чатъм Хаус, което се занимаваше с интензивно изучаване на международното положение. „Сървайвъл“ е списанието на Института за стратегически проучвания и по двайсет и пет екземпляра от всеки негов брой отиват автоматично във Форин офис на Кинг Чарлс Стрийт, а оттам пет екземпляра заминават за Сенчъри Хаус.
Всички тези хора не се интересуваха от Тери Мартин, защото беше блестящ учен в областта на Средновековна Месопотамия, а заради втората му специалност. Воден от чисто личен интерес, още преди години той бе започнал да изучава въоръжените сили в Близкия изток, посещавайки изложби на военна техника, завързвайки приятелство с производители й техните арабски клиенти, сред които свободното владеене на арабския език му осигуряваше много контакти. След десет години се бе превърнал в подвижна енциклопедия по предмета на собственото си хоби и в него се вслушваха най-добрите професионалисти — също като американския писател Том Кланси, когото смятат за капацитет от световна величина по военната техника на НАТО и Варшавския договор.
Сервираха им двете порции паниран морски език и те започнаха с удоволствие да се хранят.
Два месеца преди това Ланг, който по това време беше оперативен директор на Отдела за Близкия изток в Сенчъри Хаус, поиска от Отдела за проучвания да му дадат пълни сведения за Тери Мартин. Онова, което прочете, му направи силно впечатление.
Роден в Багдад, израсъл в Ирак, а сетне получил образование в Англия, Мартин напуснал Хейлибъри с три специалности — английски, история и френски. В Хейлибъри го смятали за блестящ учен, предопределен за стипендия в Оксфорд или Кеймбридж.
Но момчето, което вече говорело съвършено свободно арабски, искало да продължи да учи в тази област, затова подало молба да постъпи във факултета по ориенталистика и африканистика в Лондон. След интервюто бил незабавно приет, той започнал да следва през есенния семестър на 1973-а, специалност История на Близкия изток.
Завършил без никакви усилия с отлична диплома за три години, а сетне прекарал там още толкова, за да вземе доктората си, като специализирал история на Ирак от осми до петнайсети век, с тясна специализация Абасидския халифат от 750 до 1258-ма. Защитил докторат през 1979-а, сетне взел полагащия му се платен едногодишен отпуск. Така се оказал в Ирак през 1980-а, когато Ирак нахлува в Иран, поставяйки началото на осемгодишната война, и това породило интереса му към въоръжените сили в Близкия изток.
Като се върнал, бил само на двайсет и шест години, но получил предложение да чете лекции във факултета — изключителна чест, защото това е един от най-добрите факултети по ориенталистика и африканистка в света, в които трудно се прониква. На трийсет и четири години, благодарение на блестящите си изследвания, станал доцент и му възложили да чете История на Близкия изток. Очевидно го гласели да стане професор на четирийсет години.
Това бе прочел Ланг в биографията му. Но интересът му бе повече привлечен от втората специалност на Мартин, а именно енциклопедичните му познания по военните арсенали в Близкия изток. В продължение, на много години една периферна област, останала в сянката на студената война, но сега…