Вълшебникът от Оз. Страната на Оз
- Автор: Баум Лаймен Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълшебникът от Оз. Страната на Оз». Краткое содержание книги:
— Идете при тези хора — каза магьосницата и ги разкъсайте на парчета.
— Няма ли да ги направите свои роби? — запита главатарят на вълците.
— Не — отвърна вещицата, — има един от тенекия, един от слама, едно момиче и един лъв. Нито един от тях не е годен за работа, така че може да ги разкъсате на парченца.
— Много добре — каза главатарят и се втурна със страшна скорост, следван от другите вълци.
За щастие Плашилото и Дърварят бяха будни и усетиха, когато вълците приближиха.
— Това е работа за мен — каза Дърварят, — ти стой отзад. Аз ще ги посрещна.
Грабна брадвата, която беше наточил добре, и щом главатарят на глутницата се появи, замахна и отсече главата на един вълк, който моментално издъхна. Едва Тенекиеният дървар бе вдигнал брадвата отново, когато се показа друг вълк и също падна под острието. Вълците бяха четирийсет и четирийсетте бяха посечени и струпани пред Дърваря.
Тогава той сложи брадвата си на земята и седна до Плашилото, което каза:
— Славна битка, приятелю!
Те останаха на пост, докато Дороти се събуди. Малкото момиче се изплаши, като видя огромния куп космати вълци. Плашилото й разказа всичко и тя благодари на Дърваря, задето ги бе спасил.
След като Дороти закуси, тръгнаха отново на път.
Същата утрин Злата магьосница излезе пред вратата на своя дворец и погледна с окото, което виждаше много надалеч. Тя видя, че всичките й вълци са мъртви и че чужденците продължават пътешествието си из нейната земя. Сега тя още повече се ядоса и наду два пъти сребърната си свирка.
Незабавно долетя голямо ято диви гарвани, което бе толкова голямо, че небето притъмня. А Злата магьосница каза на Царя гарван:
— Отлетете веднага при онези чужденци! Изкълвете им очите и ги разкъсайте на парчета.
Големият орляк диви гарвани отлетя към Дороти и другарите й. Когато видя, че гарваните ги приближават, Дороти се уплаши. Но Плашилото я успокои:
— Сега е мой ред да вляза в бой. Легнете край мен и нищо няма да ви се случи.
Всички други налягаха на земята, а Плашилото се изпъна и протегна ръце. Когато го видяха, гарваните се изплашиха — както винаги, тези птици се плашат от чучело — и не посмяха да се приближат. Но Царят гарван каза:
— Та това е сламен човек, ще му изкълва очите.
Царят гарван долетя до Плашилото, но то го улови за главата и почна да му извива врата, докато го умъртви. След това долетя друг гарван и Плашилото изви и неговия врат. Четирийсет бяха гарваните и четирийсет пъти Плашилото извиваше по един птичи врат, докато всичките гарвани паднаха мъртви. Тогава Плашилото извика на другарите си да станат и те продължиха пътуването си.
Когато видя, че всички нейни гарвани лежат накуп, Злата магьосница изпадна в страхотна ярост и наду три пъти сребърната свирка.
Въздухът веднага се изпълни с бръмчене и един рояк черни пчели долетя до нея.
— Идете при чужденците и ги нажилете до смърт! — заповяда им Злата магьосница.
И пчелите веднага отлетяха към мястото, където се намираха Дороти и спътниците й. Ала Дърварят ги забеляза, а Плашилото веднага съобрази как да се справи с тях.
— Извади сламата от мен и покрий с нея момичето, кучето и Лъва — заръча то на Дърваря, — за да не могат да ги ужилят пчелите.
Дороти се сви до Лъва с Тото в ръце и сламата ги покри целите.
Когато долетяха, пчелите нямаше кого да жилят освен Тенекиения дървар. Всички те го нападнаха, но жилото им се пречупваше в тенекията, без Дърварят ни най-малко да пострада от това. И тъй като не могат да живеят с пречупено жило, настъпи краят на черните пчели и те нападаха на земята около Дърваря като купчинки въглени.
Тогава Дороти и Лъвът излязоха изпод сламата. Момичето помогна на Дърваря да натъпче сламата в Плашилото и то стана същото както преди. И дружината наново потегли.
Злата магьосница толкова се ядоса, като видя, че черните й пчели лежат струпани накуп като въглени, че почна да тропа с крака, заскуба си косите и заскърца със зъби. И тогава повика десетина свои слуги — това бяха мигащите, — въоръжи ги с остри копия и им заповяда да отидат при чужденците и да ги унищожат.
Мигащите не бяха големи храбреци, но трябваше да изпълнят заповедта и тръгнаха. Когато приближиха Дороти, Лъвът нададе страшен рев и скочи срещу тях. Нещастните мигащи толкова се уплашиха, че се затичаха назад с всички сили.
Щом се върнаха в двореца, Злата магьосница здравата ги наби с един ремък и ги прати да си гледат работата. А тя седна да помисли какво да предприеме. Не можеше да се начуди как всичките й планове да унищожи чужденците пропаднаха. Но тя беше могъща и същевременно много зла магьосница и бързо реши как да действа.