Героични години
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Героични години». Краткое содержание книги:
Силните и колоритни образи в романа, динамиката на действието, необичайните и на места дори страховити събития, драматичните ситуации, в които д-р Стърлинг спасява безнадеждно болни и голямата човечност, с която Арчибалд Кронин описва всичко това — ето качествата на този увлекателен роман, който сигурно и у нас ще придобие популярността на „Цитаделата“.
Той бе смаян. И каза бавно и тежко:
— Голям глупак съм в такива случаи, Маргарет! — настъпи продължително мълчание. — Прекрасен пръстен, наистина — той замълча отново, като търсеше думите: — Кой е…?
Знаеше предварително отговора й.
— Разбира се, Оуен — д-р Овъртън. Ние винаги сме имали влечение един към друг. Затова именно дойдох да ви видя — да приема поздравленията и благопожеланията ви!
Той отстрани със страшно усилие горчивината от гласа си:
— Желая ви сполука и щастие, Маргарет — от все сърце!
— Трябва да се съгласите — продължи тя, — че този брак е напълно сполучлив във всяко отношение. Толкова много общо има между нас! Новото назначение на Оуен във Фондацията Уолас ще ни заведе в Единбург. Татко ни обеща една чудесна къща. Всички вярват, че след няколко години Оуен ще бъде непременно шеф на Фондацията.
— Ще се ожените почти веднага, нали?
Тя кимна.
— Идущият месец. Трябва да дойдете да танцувате на сватбата ми. Каня всичките си бивши поклонници. Забавно, нали?
Приказките й предизвикаха внезапно просветление у него. Той прозря изведнъж глупостта й. Но след миг това прозрение изчезна и той отвърна със спокойна искреност:
— Ако мога някога да ви бъда полезен, ще го сторя с готовност.
Тя стисна леко ръката му, готвейки се да отговори, но в същия миг звукът на клаксона я привлече до прозореца.
— Това е Оуен! Отиваме на голф, преди чая!
Тя се завъртя весело и подаде ръка с леко съжаление:
— Сбогом! Не се безпокойте да ме изпращате до долу, защото трябва да бързаме, докато не се е стъмнило.
Той остана до прозореца, докато двамата заминаха, като си наложи със студена твърдост да наблюдава тържествуващата усмивка на Овъртън и любовта на собственик, с която подаде ръка на Маргарет при качването й в колата.
Дънкан щеше да придружи същата вечер Анна на концерта на Филхармонията. Но отиде у мисис Галт и остави бележка, че трябва да се откаже от това задължение.
Обаче към десет и половина Анна влезе в стаята му без предупреждение. Тя захвърли шапката си и се отпусна в един стол. После, без да му обръща внимание, взе местния вестник и почна да чете.
— Как мина концертът’? — попита той, като се съвзе от унеса си.
— И аз не ходих — в държането й имаше странна многозначителност. — Не се тревожете да бъдете учтив заради мене. Продължавайте да се къпете в мъката си.
Без да обръща внимание на гневния му поглед, тя продължи невъзмутимо:
— Чуйте местния орган за новини и обществено мнение:
„Многобройните им приятели в Сент Андрюското общество ще узнаят с най-голямо удоволствие за годежа на мис Маргарет Скот и д-р Оуен Овъртън, който се е състоял миналата вечер и се съобщава от мисис Инглис, леля на мис Скот. Мис Скот, добре известна с дейността си в редовете на светската младеж, е дъщеря на полковник Джон Скот, от Стинчър Лодж“.
Тя пусна с отвращение вестника:
— Това ме отвращава! Вие сте били влюбен не в това момиче, а в някакъв свой идеал. Поставили я бяхте на пиедестал и я обожавахте коленопреклонно. Навред се повтаря същото. И в моята страна всеки дърварски син мечтае само за дъщерята на замъка.
Той я погледна, но тя продължи:
— Тя е само една суетна, себелюбива, празноглава кокетка. Как мислите, че бихте могли да работите — с нея, с постоянните й изисквания, глупави развлечения и светски стремежи?
— Анна! — скочи Дънкан, пребледнял от гняв.
— Зная, зная — отблъсна го безгрижно тя с ръка. — Ако не бях оперирала ръката ви, бихте били способни да ме убиете на място за тия думи. А ако не предполагах, че у вас има нещо добро, скрито под тая сантименталност, аз щях да стана и завинаги да си отида.
Той я погледна безпомощно и се отпусна в стола си.
— Така е по-добре — продължи тя с променен глас. — Зная, че сте наранен. Зная, какво трябва да чувствувате при мисълта, че е предпочела Овъртън — лека, цинична усмивка пропълзя по лицето й. — Не се тревожете: той няма да бъде много щастлив! И тя също!
— Млъкнете, Анна! — той притисна глава в ръцете си.
— Сестра Даусън се опита да се самоубие тази вечер — каза нарочно тя.
— Какво? — той вдигна глава, смаян. Значението на тая постъпка изведнъж го плесна като камшик.
Анна кимна.
— Несръчна, глупава историйка! Можете ли да си представите опитна сестра, която избира болница, за да глътне петдесет таблетки от някакво лекарство за сън? Промихме стомаха й като свирка и всичко се потуши. Изпратиха я у дома й в Пърт, съвсем оздравяла, но не съвсем непокътната.
Дънкан я погледна.
— След олелията, стаята и бе, естествено, в пълно безредие. Но аз видях ей това и счетох за уместно да го прибера.