Служители на Здрача

Скоро. Времето идваше. Здрачът.

Сега светлината от свещите примига и Кайл попита тихо:

— Готова ли си, Майко Грейс?

— Да — отвърна тя.

Грейс затвори очи. За момент тя не виждаше нищо, само тъмнина, но после бързо установи контакт със света на духовете и за очите й се появиха светлини. Това бяха светлинни взривове, завъртулки, фонтани, петна и местещи се, издигащи се, гърчещи се светлинни форми. Някои от тях бяха ярки, а други бледи и естествено във всички нюанси на червеното, защото те бяха духове и спектрални енергии, а това беше един червен ден в тяхната плоскост на съществуване. Това беше най-червеният ден, който Грейс беше виждала някога.

Духовете се тълпяха от всичките й страни, а тя се движеше сред тях, като че ли се носеше в един свят, който беше нарисуван на обратната страна на нейните собствени клепачи. Отначало Грейс се носеше бавно. Тя чувстваше как съзнанието и духът се отделят от нейното тяло, оставяйки плътта зад себе си. Грейс все още усещаше плоскостта на времето, в която съществуваше нейното тяло (миризмата на горящи свещи, твърдия дъбов стол под нея и случайното шумолене или шепнене на някой от нейните последователи), но накрая всичко това избледня. Грейс увеличи скоростта си, докато започна да се движи стремително, после да лети и накрая да се движи като ракета през пространството със светлинни петна, по-бързо и по-бързо, с ободряваща, сега с отвратителна, сега с ужасяваща скорост…

Внезапно спокойствие.

Грейс беше дълбоко в света на духовете, висейки неподвижно, като че ли беше някакъв астероид, окачен в някой далечен ъгъл на космоса. Тя не беше повече в състояние да вижда, да чува, да усеща миризма или да чувства света, който беше напуснала. През една безкрайна нощ духове с всички нюанси на червеното се движеха във всяка посока, някои бързо и някои бавно, някои целенасочено и някои безцелно, по авантюри и свети поръчения, които Грейс все още не можеше да започне да разбира.