Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Поклатих глава и се опитах да я прочистя, от секса, и магията, и тежестта на възможността в очите на Ричард. Очите на Жан Клод бяха по-предпазливи, но мисля, че неговото внимание беше загрижено за мен.
Протегнах ръката си към двамата. Никога не питах за помощ, освен ако не кървях или нещо не ми беше счупено. Двамата си размениха погледи, тогава те протегнаха ръцете си към мен в перфектен унисон, като хореография на танцьори които се познаваха от дълго.
Те можеха да усетят желанието ми, но то винаги бе там, то не им даваше нищо. Поех ръцете им и ги оставих да ме вдигнат. И двамата все още изглеждаха несигурни, почти подозрителни, сякаш очакваха да се отдръпна от тях и да избягам крещейки заради интимността във всичко, трябваше да се усмихна.
-Ако можем да изпратим всички в безопасност, преди да се съмне, всичко може да е възможно.
Те си размениха друг поглед. Жан Клод направи малко движение, сякаш насърчаваше Ричард. Беше дребно, почти отмятане с глава, което казваше: „Давай, попитай.”Нормално виждайки ги да заговорничат зад гърба ми би ме ядосало, но не и тази вечер.
-Имаш предвид. . . - Ричард остави мисълта да се провлачи.
Кимнах и ръката на Ричард се стегна в моята. Ръката на Жан Клод внезапно се успокой в моята.
-Ти си разбираща, ma petite, това е нова. . . - той се поколеба - готовност, може би продиктувана от свързването на белезите. Не искам по- късно да ни обвиниш, че сме те измамили.
-Знам какво е и не ми пука. - Трябваше, но не го правеше. Беше като да съм дрогирана или пиана и всяка мисъл не правеше това по-различно.
Погледнах към Жан Клод и го видях да изпуска дъха, който бе задържал. Усетих Ричард да прави същото. Беше сякаш и двамата са били освободени от огромна тежест. И знаех, че аз бях тази тежест. Ще се опитам да не съм тежест от сега.
-Хайде да приключим с това и да измъкнем леопардите - казах.
Жан Клод вдигна ръката ми към устата си, докосна я с устните си.
-И ще се махнем от това място.
Кимнах.
-И ще се махнем от това място.
6
Оплаквам се от години че декорите на Жан Клод изглеждам много едноцветни, но щом видях спалнята на Нарцис, разбрах че дължа на Жан Клод извинение. Стаята бе изцяло в черно и имам предвид изцяло черно. Стените, дървеният пот, дръпнатите драперии срещу стената, леглото. Цветът на чаршафите изглежда акцентираше на черното повече от колкото да го успокояваше. Вериги бяха закачени на тавана над грамадното легло. Беше по-голям и от царски размер. Единственият термин който ми идваше на ум беше с големина за оргия. Леглото беше с балдахин и от най-голямото, най-тежкото и най-тъмно дърво което някога съм виждала. Още вериги висяха от четирите подпори, увити в тежки перманентни кръгове. Ако бях на среща, щях да се обърна и да избягам. Но това не беше среща, а и бяхме се събрали компания.
От разбиране за хората които ходят в клубове господар и роб, е че спални им са отделени от „тъмниците” им. Може би близо една до друга, но не и в същата стая. Нуждаеш се от някъде където наистина да спиш. Може би Нарцис просто никога не оставя удоволствието и игрите.
Имаше врата на отсрещната стена драпериите бяха смъкната до половината на едната стена, може би истинското му легло беше зад врата номер две или зад драпериите. Надявах се да е тъка.
Единственият стол в стаята бе привързан с каишки, тъка че Нарцис ни предложи леглото, за да седнем. Не знам дали щях да седна или не, но първи беше Жан Клод, след това и Ричард. Жан Клод седна върху черният чаршаф както правеше всичко, с грация, беше подпрял тялото си на възглавниците сякаш се чувстваше напълно удобно. Но Ричард бе този който ме изненада. Очаквах да видя в него част от неудобството което аз чувствах към стаята, но той не изглеждаше ни-най малко сякаш му е неудобно. Всъщност за първи път регистрирах тежките кожени гривни на китките му и нашийника около вратът му, на която имаше метални кукички, така че да могат да бъдат прикачени за вериги или каишки. Вероятно ги носеше за да може да се смеси в клуба, както аз носех ботушите. Но. . . но можех да почувствам спокойствието му към стаята и всичко в нея. Аз не бях.
Погледнах към Жан Клод и Ричард и знаех че съм решила да спя с тях тази вечер, независимо от това на къде се насочат нещата. Но да ги гледам в леглото по средата между всичко това, да ги гледам сякаш са си у дома си, ме накара да се зачудя за решението си. Накара ме да помисля че може би, след цялото това време, аз все още не знам как да се взема в ръце.