Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Убийство?
Сервитьорът влезе с напитките, купа хляб и масло.
— Давай, Херман, избери си каквото искаш от менюто. Аз ще си взема салата, пържола, средно опечена, и варени картофи. — Вейл отчупи парче от франзелата и го захапа, без да го намаже с масло. Крамър си поръча гъбена супа, агнешко печено и пържени картофи.
— Хлябът е направо вълшебен, Херман.
— Какво искаш да кажеш с това за убийството?
— Мисля, че е убийство, защото онова, което „Уестърн“ и „Атлас“ и компанията „Лейксайд“ са направили с Гранд, си е чиста проба убийство. Как е семейството?
— Много трудно го понасят. В гимназията са много жестоки, знаеш как е. Непрекъснато тормозят момчетата ми, че съм откраднал от хазната на щата. А никога не съм посегнал дори и на десетаче.
— Никой не е казал такова нещо. Ти сам каза, че си допуснал грешка при управление на фондове.
— Но не съм присвоил нищо!
Вейл се приведе към Крамър, усмихна се и съвсем тихо каза:
— Не се прави на гъз, Херман.
— Какво?!
— Да не си мислиш, че ние — офисът на щатския генерален прокурор, сме си съчинили цялата история? Че разполагаме само с предположения? О, хайде, знаеш много добре колко близо сме до всичките ви далавери. Но така или иначе, не това е главната причина сега да вечеряме заедно.
— Защо вечеряме заедно, господин Вейл?
— Марти.
— Мисля, че е по-добре да си останем на „вие“.
— Добре. Искам да си поговорим за бъдещето ви.
— Бъдещето си ми е наред. Имам си хубава работа, до пенсия…
— Това ли ви казва „Лейксайд“? Това е мястото, където сте отишли да работите след като сте напуснали окръга, нали?
— Точно така, в отдела за недвижими имущества.
— И ще си останете там до пенсия.
— Точно така.
— Те явно имат изключително високо мнение за ръководните ви способности и умения.
— Предполагам.
— Колко време работихте за щата?
— Осемнадесет години.
— И с каква годишна заплата напуснахте?
— Деветдесет и две хиляди долара и петстотин. Защо?
— А в „Лейксайд“ ви дават сто двайсет и пет хиляди, нали така?
— Е?
Вейл размаха ръце.
— Само попитах. Трябва наистина да сте много добър професионалист.
Вечерята пристигна и сервитьорът се затрудни здравата, докато отвори бутилката. Корковата тапа се разтроиш, от бутилката избликна гейзер и заля реверите му. Вейл извъртя очи.
Херман неодобрително приведе глава.
„Добър подход“ — помисли си Вейл.
— Та да се върнем на думата си — продължи Вейл. — Значи сто двайсет и пет бона на година. Според мен това е доста височка заплата за човек, който допуска грешки при управлението на фондове, губи регистри…
— Това го твърдите вие — прекъсна го гневно Крамър.
— Съжалявам. За човек, за когото се говори, че е направил всички тези неща.
— Може би все пак трябва да извикам господин Джармън.
— Работата на господин Джармън е да ви накара да се отпуснете, Херман — каза Вейл и започна да се храни. — Работата на господин Джармън е да се увери, че се придържате към историята, която те са съчинили. Работата на господин Джармън е да защитава клиентите си. Аз съм сигурен, че той няма да ви каже, че ви очаква обвинение в лъжесвидетелство и възможно съучастничество в убийство, след като този процес приключи.
Херман беше на косъм да избълва всичко погълнато.
— Убийство?! Какво имате предвид?
— Ще стигнем и дотам. Имам няколко въпроса във връзка с някои от вашите отговори при даването на показания под клетва с госпожа Парвър.
— Не, не! Какво беше това за убийството, какво искате да кажете?
— Спомняте ли си Джими Доктора?
Крамър пребледня.
— Доктора?
— Да, Доктора. Истинското му име е Джими Фокс.
— Аз не…
— Излежава доживотна присъда в Джолиет за убийството на един мъж на име Морган.
— Боб Морган.
— Точно така. Сега спомнихте ли си го?
— Познавах Боб Морган.
— Имам предвид Джими Фокс. Спомняте си Джими Фокс, нали?
Над веждите на Крамър избиха ситни капчици пот. Вилицата му с парче агнешко замря във въздуха.
— Нисичък, малко мършав. Поне е такъв сега. Сигурно и на вас пет години в Джолиет ще ви се отразят по същия начин.