Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Това беше малка комфортна стая с голяма маса, която събираше осем души, макар че в единия й край бяха подготвени само две места. На масата имаше блюдо с фъстъци и бутилка червено вино. Вейл седна на масата и нападна фъстъците. След пет минути вратата се отвори. Абел Стенър и Дърмот Флахърти влязоха първи, а след тях и Херман Крамър, който за момент застина на прага.
Крамър, бившият администратор на окръг Гранд, носеше плътно прилепнал костюм, бяла риза и вратовръзка на бели и червени ивици; наближаваше петдесетте, главата му бе почти олисяла. Едър мъж с двойна брадичка и с вида на човек, скоро напълнял. Бдителните му очи се стрелнаха навсякъде из помещението, докато накрая се спряха върху Вейл, който седеше на масата и го съзерцаваше със студените си сиви очи.
Крамър пристъпи в стаята, а Флахърти и Стенър излязоха и затвориха вратата.
В стаята бяха само двамата.
— Господин Крамър, аз съм Мартин Вейл. — Той се изправи и протегна ръка. Крамър я стисна предпазливо, ръката му леко трепереше.
— Не съм сигурен дали изобщо трябваше да идвам тук при вас, господин Вейл. Господин Стенър и…
— Флахърти.
— Да, Флахърти. Те казаха, че е за мое добро да дойда да вечеряме заедно.
— Заповядайте, седнете, господин Крамър.
— Може би трябваше да извикам господин Джармън.
— Неподходяща идея.
— Просто не знам. Искам да кажа, защо сте толкова заинтересован да ме поканите на вечеря?
Вейл се усмихна.
— Приятелство. Сърдечност. Сигурно няма да ми повярвате, но аз съм заинтересован от благосъстоянието ви.
— Да, сигурно е така, само дето ме обвинихте, че съм откраднал почти всичко с изключение на Статуята на свободата.
— Това не е даване на писмени показания под клетва, господин Крамър. Няма никакви пречки от страна на закона да вечеряме заедно. Но ако се чувствате неудобно…
— Мисля, че казах всичко на госпожата ви при даването на писмени показания под клетва.
— Двамата с госпожа Парвър понякога малко поизбързваме, Херман. Имате ли нещо против да си говорим на „ти“?
Крамър кимна със страхопочитание.
— Добре. Казвай ми тогава Марти. Така или иначе, мислех си, че можем да изгладим нещата преди да застанеш пред съда. Искам да бъда честен с теб.
— Защо ти е да се тревожиш заради мен? — попита подозрително Крамър.
— Изглеждаш ми порядъчен човек. Чудесно семейство, прекрасни деца. В никакъв случай не бих искал да ги видя да страдат.
— Никой не може да ми направи нищо. Наел съм най-добрите адвокати в щата.
— Наистина ли мислиш, че Роджър Дилмор и Нийл Джармън са на твоя страна?
Крамър се приведе напред и саркастично каза:
— Те са мои адвокати, Марти.
— Не, те са адвокати на Том Лейси и Харолд Гросман. Именно те са хората, които им плащат, и те са онези, които ще бъдат защитавани от тях. Наистина ли мислиш, че те дават пет пари за някой си Херман Крамър?
— Те знаят, че аз… — Той спря по средата на изречението.
— Знаят, че ти какво?
— Можем ли да пийнем нещо преди вечерята? — попита Крамър, променяйки темата на разговора.
— Разбира се. — Вейл натисна един бутон под масата и човекът от екипа му, дегизиран като сервитьор, влезе с менюто.
— Какво ще пиеш, Херман?
— Водка мартини с маслина, чисто.
— А вие, сър? — обърна се към Вейл сервитьорът.
— Перйе с лед. Ще поръчаме вечерята след аперитива.
— Да, сър.
Сервитьорът излезе.
— Не пиеш ли?
— Току-що пийнахме с един приятел. Рой Шонеси, може би го познаваш.
Крамър преглътна с усилие.
— Господин Шонеси е твой приятел?
Вейл загреба шепа фъстъци.
— Всъщност Рой беше човекът, който ме издигна на поста щатски генерален прокурор.
— Шегуваш се. — Крамър придоби съвсем разтревожен вид.
— Познавате ли се?
— Срещали сме се веднъж.
— Наприказва ти куп глупости, нали?
— А?
— Нали знаеш, няма за какво да се тревожиш, всичко е потулено, такива ми ти работи.
Крамър не отговори.
— Рой е много убедителен пич, Херман. Способен е да продаде хладилник и на ескимос. Предполагам, че те е убедил, че няма за какво да се тревожиш. За тях убийството е все едно да не си платиш квитанцията за паркинга.