Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Дълги години брадвата стоя там, където Даг я беше забил. Никой не можеше да повярва, че само с един замах я бе забил здраво в твърдото като кремък дърво. Само Даг знаеше, че тя стои там като граница между миналото и бъдещето.
10
Не само големият диспут с Господ беше този, който донесе нов живот на Даг Бьорндал. На сутринта след нощта в старата зала за него пристигна писмо. Дойде по някой, който беше ходил в града; беше необичайно, защото в онези дни писмата бяха рядкост. Каруцар от Хамарбьо го беше оставил, така че Даг не можеше да попита кой му го е дал. Щеше да научи, като го отвори; повъртя го в здравите си ръце, като че ли не се решаваше. Тогава отиде в старата зала, която като че ли беше подходящо място за отварянето му.
Изправи се до западния прозорец и седна там, където беше седял през нощта. Отново превъртя няколкократно плика в ръцете си и най-сетне посегна към ножа си, за да го отвори. Това беше същият нож, с който разфасоваше дивеч в гората и беше инструмент за всичко. Сега го използва за белия плик. Разгъна скъпата хартия и потърси подписа.
Дали ръката му потрепери, или беше полъх на вятъра през прозореца? Хартията трепереше толкова необичайно в ръката му. Името, което беше най-отдолу, бе: Терезе Холдер.
Нужно му бе да се поотпусне, за да може спокойно да прочете написаното. Затова загледа известно време голямата бреза и гледката отвъд нея, където селото дишаше своето ежедневие. Даде си сметка колко отдавна, колко далеч са останали в съзнанието му спомените от пребиваването му в града. Не беше взимал особено на сериозно поканите за обеди и вечери в дома Холдер, защото преди това баща му и Туре бяха посрещани със същата готовност и уважение.
Ако господарите на Бьорндал не бяха зачитани в селото в равнината, не беше така в града, където конете им отдъхваха в конюшните на търговеца, а те винаги бяха скъпи гости в дома му. В Бьорндал имаше нещо, което ги различаваше от другите: не само високият им ръст, но и някаква особеност в позата, във високо вдигнатата глава. От тях се излъчваше естествена непринуденост, смесена с гордост и решимост. А и никога не сядаха с други да се напиват и сплетничат. Даг смяташе, че това е единственото основание на Холдер да се държи с повече внимание и уважение към тях.
Помисли си за случая със златната брошка, за необяснимото поведение на Терезе тогава, както и за предположенията, които нейната реакция беше предизвикала в ума му.
След проявената глупост той не стъпи повече в града, а вместо него ходеха Туре и мъже от Хамарбьо.
Най-сетне прочете писмото и след това дълго размишлява върху съдържанието му, защото му беше трудно да разбере истинския му смисъл. Никой не беше му писал дотогава и не можеше да си представи, че някой беше мислил за него. Затова между редовете на писмото четеше много повече от написаното.
Госпожица Терезе пишеше, че е разбрала за голямото нещастие, което беше сполетяло семейството му, и можела да си представи колко му е трудно сега, когато е останал съвсем сам. Съобщаваше, че и нейният баща починал в същия ден, в който се бе удавил Туре. Според нея в това съвпадение имало пръст провидението. Какво искаше да каже с тези думи? Тя не беше самотна като него, защото имаше сестра, семейството на чичо си и други роднини. По-нататък пишеше, че синът на чичо й скоро щял да се ожени и да се настани в къщата, където тя и сестра й живеят, което означавало, че двете скоро трябва да се изнесат. Накрая тя го питаше дали няма да ходи скоро в града, защото иска непременно да се видят.
Това беше всичко, но то бе достатъчно, за да почувства Даг, без да може точно да си го обясни, че с писмото си Терезе търсеше неговата близост. Не разбираше причината. Съдържанието на писмото му приличаше на изповед, която се доверява само на близък приятел. Какво се очакваше от него?
В имението настъпи известна изненада, когато скоро след това Даг обяви, че заминава за града, защото много отдавна той не бе ходил никъде. Между другото, в поведението му напоследък се забелязваха добри промени. Той започна отново да се занимава с дейности, с които се беше отдавна разделил, и когато нещо не ставаше както го беше намислил, в очите му светваше пламък. Неговото завръщане към деен живот въодушевяваше хората от имението, които се надяваха стопанството да потръгне както преди.
Търговска къща Холдер се намираше на най-многолюдната улица в града, притисната плътно между други две къщи. Фасадата й беше най-обикновена. Дори надписът над вратата беше избледнял и поизтрит тук-там с течение на времето. Човек никога не би допуснал, че в този дом живеят най-големите търговци в този град.