Тим Талер или продаденият смях
- Автор: Крюс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Дилов
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Тим Талер или продаденият смях». Краткое содержание книги:
Когато момчето пристъпи в салона, мъжът се обърна и каза без всякаква изненада:
— А, ето те и тебе!
Тим остана смаян. Познаваше този човек. Дори името му помнеше — Крешимир. Беше оня човек, който на хиподрума му задаваше неудобни въпроси, а накрая бе рекъл: „Може би бих могъл някой път да ти помогна!“. Беше мъжът, чиито остри, воднистосини очи напомняха за Лефует, за барона, когото Тим търсеше.
Господин Крешимир не остави Тим дълго да размишлява. Той отведе момчето в тяхната обща каюта, където хвърли моряшката торба на Тим върху леглото и му даде едни карирани панталони и бяла дреха, каквито той самият носеше.
Новата униформа не стоеше никак лошо на момчето. „Ти изглеждаш роден само за стюард!“ — засмя се Крешимир. Но като видя сериозното лице на Тим, смехът му секна. Той огледа замислено момчето и измърмори повече на себе си, отколкото на Тим: „Ще ми се да знам каква работа сте завъртели вие двамата“. После, като че ли искаше да пропъди от себе си някаква неприятна мисъл, той се изпъна, пооправи бялата си дреха и рече сопнато:
— На работа! Върви в кухнята при Енрико да обелите картофите. Ще те повикам, когато ми потрябваш.
До вечерта Тим трябваше да бели картофи в кухнята. Енрико, готвачът, беше един стар хитрец от Генуа, който също като капитана не си даваше много зор. В тесния свят на един кораб капитанът не е само господар и заповедник, но и мярка, и пример за всички и за всичко. Ако капитанът е строг и усърден, такъв ще бъде и персоналът на кораба. Ако той е мързелив и небрежен, както тук на парахода „Делфин“, то всеки ще бъде небрежен чак до Енрико, готвача.
Тоя Енрико непрекъснато, без да си поеме дъх, разказваше смешни истории на една още по-смешна смесица от немски и италиански. А понеже не видя Тим да се засмее нито веднъж, той си мислеше, че момчето не го разбира. Но продължи да разказва историите си за свое собствено удоволствие. И даже не забеляза, че Тим белеше картофите прекалено дебело.
Когато параходът късно следобед напусна най-после Хамбургското пристанище, Тим трябваше да отиде да помага на господин Крешимир в салона. При това беше доста смутен, защото воднистосините очи на стюарда отново и отново се спираха изпитателно върху него. От много притеснение Тим обърка някои поръчки. На една американка занесе уиски вместо цитронада, а на един шотландски лорд сервира две парчета орехова торта вместо шунка с яйца.
Господин Крешимир оправи работата, без да му каже нито една сърдита дума. И съвсем неусетно въвеждаше Тим в неговата нова професия: „Сервира се отляво! Лявата ръка държиш на гърба си, когато сервираш с дясната. Вилицата отляво, ножът отдясно, с острието към чинията!“.
След вечерята Тим отново бе изпратен в кухнята да помага на готвача при миенето. Той беше разстроен и разсеян, защото в главата му изплуваха стотици „защо“: Защо баронът не бе заел мястото си в купето, в което Тим и господин Рикерт пътуваха за Хамбург? Защо господин Крешимир се оказа стюард точно на тоя кораб, на който Тим бе станал помощник? Защо господин Рикерт го настани тъкмо на тоя кораб? Защо? Защо? Защо?
Насред мислите на Тим прозвуча и едно изговорено „защо“. Някакъв мъжки глас питаше: „Защо сте на тоя кораб?“. Някакъв друг мъж отвърна: „Защо пък да не бъда тука?“. Беше гласът на Крешимир.
— Елате на палубата с мен — заповяда първият глас.
Тим чу трополенето на стъпките по малката желязна стълба, която водеше към задната палуба. После стъпките и гласовете се изгубиха. Но продължиха да кънтят в паметта на Тим. Струваше му се, че познава гласа, който бе разговарял с Крешимир. И изведнъж — той тъкмо бършеше един порцеланов супник — си спомни чий беше тоя глас.
Беше гласът на мъжа, комуто продаде своя смях, беше гласът на барона.
Супникът се изплъзна от ръцете му и се пръсна на парчета върху пода на кухнята. Енрико, готвачът, отскочи встрани с едно изплашено „мамма миа“, а Тим хукна към задната палуба подир гласовете.
Горе не се виждаше никой. Две корабни лампи осветяваха слабо палубните приспособления и покритата с платнище спасителна лодка. Но изведнъж Тим дочу тихи гласове и когато се обърна наляво, защото оттам идеха гласовете — видя, че нещо шаваше под лодката. Момчето се приближи на пръсти и различи под лодката четири крака в мъжки панталони. Нищо повече не можа да види, но беше сигурно, че гласовете идеха от двамата мъже зад лодката. И стъпка по стъпка, със затаен дъх то се приближи съвсем до нея. Изскърца една от палубните дъски, но двамата зад лодката изглежда не усетиха нищо.