Огнена светлина

Най-накрая потегляме. Успявам да не погледна към ленд ровъра, който в този момент се движи покрай редиците коли.

Ъгълчетата на устата на мама са свити, докато се отдалечаваме от училището. После поклаща глава, сякаш е стигнала до някакъв извод.

— Няма проблем — казва. — Стига наистина да не се преобразиш… което не би трябвало да е лесно тук. — Поглежда строго към мен. — Като мускул е. Ще загуби силата си, ако не го тренираш.

Както е станало с нея. Имам само бегли спомени от преобразяването на мама. Минаха години оттогава. Дори когато можеше, тя рядко го правеше и предпочиташе да бъде у дома с мен и Тамра, докато татко летеше. После, когато Тамра не можа да се преобрази, тя обърна гръб завинаги на тази своя способност.

— Знам — отвръщам аз.

Само че не съм като нея.

Колкото и потисната да бях в прайда, колкото и несигурна да се чувствах около Касиан… животът в тази пустиня, който постепенно убиваше моето драки, беше многократно по-лош.

— Просто за твое добро стой настрана от това момче.

Сега е мой ред да кимна.

— Разбира се — отвръщам, макар вътрешният ми глас да казва не. Макар в ума ми да се прокрадва мисълта, че може би мразя майка си съвсем малко. Защото макар да знам, че трябва да стоя далече от Уил, вече ми е омръзнало тя да решава вместо мен. Дали онова, което прайдът бе замислил за бъдещето ми, беше толкова лошо, че да се наложи да дойдем тук? Касиан наистина ли е толкова лош? Не че ме отблъскваше по някакъв начин. Просто не ми харесваше, че някой друг го е предопределил за мен. Към това се прибавяше и фактът, че сестра ми беше влюбена в него още от тригодишна възраст. Той винаги носеше Тамра на конче, въпреки че мама всеки път му се караше и настояваше да я свали. В такива случаи аз й пригласях. И сетне това престана да бъде необходимо. Касиан се преобрази и загуби интерес и към двете ни. Не ме забеляза повече, докато самата аз не се преобразих. А що се отнася до Тамра, нейният неуспех да ме последва предопредели съдбата й. Касиан напълно забрави за нея.

За мое добро. За мое добро. За мое добро.

Тези думи често бяха в устата на мама. Безопасността беше по-важна от всичко. И именно така стигнах дотук. До това да напусна прайда, да убия своето драки, да избягвам момчето, което спаси живота ми, момчето, което пробуди моята истинска същност в тази изпепелена от жегата пустиня — момчето, което толкова много исках да познавам.

Толкова ли трудно беше да разбере това? Каква е ползата да си в безопасност, ако си мъртъв отвътре.