Убийството на художника

Рут разказа на Гамаш историята за момчетата и патешкия тор.

След като я изслуша, инспекторът попита:

- Защо мислите, че е възможно тези момчета да са я убили? Съгласен съм, че постъпката им е отвратителна, но тя е изрекла на висок глас имената им, така че убийството й не би прикрило самоличността им. Какво биха спечелили от него?

- Отмъщение може би? - предположи Рут. - На тяхната възраст преживяното унижение би могло да се възприеме като смъртно оскърбление. Това са същите хлапетии, които се опитаха да унижат Оливие и Габри, но ситуацията се преобърна на сто и осемдесет градуса. А такива наглеци като тях не обичат да им го връщат тъпкано.

Гамаш кимна. Не беше изключено. Но отмъщението със сигурност не би било хладнокръвно убийство, освен ако извършителят му не е психопат.

- От колко време се познавате с госпожа Нийл?

- Госпожица. Тя никога не се омъжи - поправи го Рут. - Макар че в един момент беше на косъм да го направи. - Как се казваше мъжът? - Замисли се. - Анди. Анди Селчук. Не. Сел... Сел... Селински. Андреас Селински. Беше преди много години. Петдесет или повече. О, няма значение.

- Моля ви, разкажете ми - каза Гамаш.

Рут кимна и разсеяно разбърка скоча си.

- Анди Селински беше дърво секач. Тук винаги е имало много сечища, но повечето от тях вече са изоставени. По онова време Анди работеше на „Монт еко“, във фирмата на Томпсън. Някои от дърво секачите бяха буйни мъже. Обикновено работеха по цяла седмица в планината, спяха лошо, особено по време на ураган и в размножителния период на мечките, а досадните мушици ги докарваха до лудост. Мажеха се с меча мас, за да се предпазват от насекомите. Бояха се повече от мушиците, отколкото от мечките. В събота и неделя плъзваха от горите в селото като зараза.

Гамаш слушаше внимателно и с искрен интерес, макар да не бе сигурен дали това има пряко отношение към разследването.

- Фирмата на Кай Томпсън обаче не беше като останалите. Не знам как, но жената някак бе успяла да всее респект в тези груби мъже. Никой не смееше и зъб да обели пред нея - изрече Рут с нескрито възхищение. - Анди Селински направи кариера при нея и се издигна до бригадир. Беше роден за ръководител. Джейн се влюби в него, но трябва да призная, че и други от нас бяха луднали тайно по него. С тия огромни ръце и това обветрено лице...

Възрастната жена потъваше в спомени и Гамаш усети как изчезва от погледа й.

- Беше истински великан, но много нежен. Не, нежен не е точната дума. Беше порядъчен. Можеше да бъде груб, дори брутален. Но никога коварен. И винаги беше чистоплътен. Ухаеше на тоалетен сапун. Обикновено слизаше в града с колегите си от фирмата, те се отличаваха от останалите дърво секачи, защото не воняха на гранясала меча мас. Кай сигурно ги е стъргала с четка и луга.

Гамаш се зачуди колко трябва да е била ниска летвата, щом за да привлече една жена, мъжът е трябвало просто да не вони на разлагащи се мечки.

- При първия танц на областния събор Анди избра Джейн. - Рут замлъкна внезапно, потопена в спомени. - Още не мога да го проумея - заяви след малко. - Искам да кажа, Джейн беше мила и прочее. Всички я харесвахме. Но, честно казано, беше грозна като смъртта. Приличаше на коза.