Убийството на художника

В далечния край на площада се издигаха три огромни бора. Между тях и пейката му имаше малко езерце, около което бягаха деца с пуловери - Гамаш реши, че вероятно гонят жаби. Селският площад се намираше в центъра на селището, а улица „Команс“ го опасваше от всички страни с домове, изключение правеше пространството зад инспектора. Там явно бе търговският район. Съвсем скромен по размер, той се състоеше от магазинче за хранителни стоки (имаше табела, която гласеше Беливо), пекарна, бистрото и една книжарница. От обиколната улица „Команс“ се отделяха четири пътя, подобно на спици на колело или на

четирите посоки на света в компас.

Докато следеше живота в селото, инспекторът остана силно впечатлен от красотата му, от старите домове, обграждащи площада, и китните им многогодишни градини и дръвчета. Сякаш всичко наоколо бе част от природата и не бе създадено от човешка ръка. А внезапната мъка, връхлетяла така неочаквано тази малка общност, бе посрещната с достойнство и тъга и с известно примирение. Селището беше старо, значи познаваше добре мъката. И усещането за загуба.

- Казват, че утре щяло да вали.

Гамаш вдигна поглед. Пред него стоеше Бен с повод в ръка, на който, съдейки по миризмата, май теглеше разлагащ се кучешки труп.

- Така ли? - Инспекторът се отмести учтиво и направи знак на Бен да седне, Дейзи се строполи признателно в краката на собственика си.

- Ще започне от сутринта и ще захладнее.

Двамата мъже останаха мълчаливи за известно време.

- Това е къщата на Джейн. - Бен посочи една каменна виличка от лявата им страна. - А онова там е домът на Питър и Клара. - Гамаш премести поглед към съседния имот. Къщата им бе малко по-голяма от тази на Джейн, но не от камък като нейната, а тухлена. Фасадата й бе опасана от проста дървена веранда с два люлеещи се стола на нея. От двете страни на предната врата стърчеше на пост по един прозорец, а на втория етаж имаше още два с оцветени в топло тъмносиньо щори. В красивия преден двор бяха засадени рози, многогодишни растения и овошки. Вероятно киселици, предположи Гамаш. Ивица с предимно кленови дървета делеше дворовете на двете къщи. Макар че сега вече ги разделяше още нещо.