Вековен дъжд [bg]

Калискан се появи на вратата на кораба си с пистолет в ръка. Като използваше рамката на шлюза за укритие, той се прицели в по-близките трима от приближаващите мъже и натисна спусъка. От дулото на оръжието изскочи линия от пронизително бяла светлина и се впи в мъжа по средата. Сребърната му броня се изпари, разкривайки приведеното му тяло. Калискан отскочи назад, нагласи нещо върху пистолета и отново произведе изстрел, целейки се в незащитения човек. Дясната ръка на мъжа изчезна до лакътя сред облак от пара. Приведеното му тяло се изгърби още повече от болката. Преди обаче Калискан да стреля за трети път, сребристата броня на двамата незасегнати нападатели се разпростря, оформяйки обща защитна мантия над ранения им другар.

Калискан отново зареди пистолета и запрати поредния пронизващ лъч към слятата маса на броните им. Този път повърхността им устоя на удара: поду се леко и започна да сияе ярко, но не изчезна. Флойд се зачуди кога ли ще отвърнат на атаката, вместо просто да поемат изстрелите. Едва беше успял да си го помисли, когато откъм кораба изникна светъл лъч и прониза главата на Калискан.

Той се изхлузи на земята до кораба, а оръжието се изтърколи от ръката му.

Флойд реши, че може да приеме това за отговор на всичките си съмнения в този човек.

От шестимата мъже само един беше ранен. Докато авангардът им прекрачваше тялото на Калискан и разглеждаше кораба, другите трима си проправиха път по ръба на платформата, докато достигнаха Касандра, чийто труп все още висеше отпуснато на перилата.

Оже потупа Флойд по рамото и му даде знак за „надолу“. Флойд от своя страна й сигнализира да изчака, разкъсван между страха си и нуждата да узнае от какво толкова се интересуваха мъжете. Знаеха, че Касандра е мъртва. Защо трупът й беше толкова важен за тях?

Хоризонтът се разкъса от нова, особено ярка експлозия. Флойд стисна панически очи, но известно време продължи да вижда всичко в негатив, сякаш блясъкът успяваше да проникне през самия метал около тях. Няколко секунди по-късно почувства как всичко започна да се тресе, като че отново ги подминаваше товарен влак. Цялата кула се олюляваше.

— Приближават — каза Оже. Ръката й стискаше разлятото оръжие, което й бе дал Калискан, но още не го беше извадила от колана.

Той рискува да погледне още веднъж към наблюдателната площадка. Трите фигури стояха над отпуснатото тяло на Касандра. Сребристите им брони се бяха слели в една обща, а от предната й част сега се подаваше дебело пипало, горе-долу с ширината на човешки крак.

Пипалото безцеремонно и търсещо опипваше различни части от трупа на Касандра, щателно, методично, като че се опитваше да извлече от нея и последната искрица живот.