Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Вековен дъжд [bg]
Вековен дъжд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вековен дъжд [bg]

Электронная книга - «Вековен дъжд [bg]». Краткое содержание книги:

Специалистът археолог Верити Оже е сред малкото хора, работещи на Земята, след като технологична катастрофа, която хората кръщават „Нанокост“, оставя планетата напълно необитаема, а самото човечество — разделено на две взаимно обвиняващи се групи. Използвайки задната врата на нестабилна извънземна транзитна система в пространство-времето, фракцията на Оже открива нещо изумително в далечния край на прохода — Земята от средата на двадесети век. Дали това е прозорец към миналото, симулация или нещо напълно различно?
Разследването на Оже преплита класическата космическа опера в края на XXIII век и неповторимата атмосфера на ноар детективски роман, разположен в Париж от средата на XX век, като резултатът е една екстравагантна смесица от стилове и персонажи. Плътният и увлекателен стил на Рейнолдс вдъхва на написаното типичните за неговите книги дълбочина, живот и индивидуалност, отново доказвайки мястото му сред майсторите на жанра.
1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 280
Перейти на страницу:

Той ги въведе на борда в малко помещение с размерите на килер с две врати. Външната врата се затвори, заглушавайки бурята, все едно някой бе вдигнал иглата на грамофона. Кутиите бяха струпани в единия ъгъл като непотребен боклук, очакващ някой да го прегледа и изхвърли.

След като преминаха през вътрешната врата, Калискан свали шлема си и им даде знак, че могат да направят същото.

— Успяхте — каза, като приглади бялата си коса назад, за да й придаде някакъв приличен вид. — За малко, а?

— Може ли да разговарям с Касандра? — попита Оже. — Искам да й кажа да изчезва оттук.

— Разбира се. — Калискан забързано ги въведе в тясната предна секция на малкия си кораб. Навсякъде се виждаше оголен метал, тръби и носещи греди, навяващи топлина и уют като в подводница за джуджета. — Връзката все още е отворена. Веднага щом се измъкнем от тази каша, ще се погрижа действията й да бъдат отбелязани и похвалени.

— Касандра, чуваш ли ме? — каза Оже.

— Високо и ясно.

— Спасявай се. Вече можем да се погрижим за себе си.

— Ще се справи ли Калискан с излитането? — попита тя.

Той се наведе, за да го хване камерата:

— Всичко ще бъде наред, не се тревожи.

След като бе видял Калискан на живо, Флойд изпитваше още по-голяма увереност, че го е срещал — него или по-вероятно брат му. Все още в част от космическия си костюм, мъжът се наведе и погледна през единия илюминатор в стената на кораба.

— Защо не излита? Не разбира ли колко е нестабилна кулата?

Отново проблесна мълния, обливайки ярко лицето на Калискан и превръщайки го в ретуширана фотография.

— Онази буря ни приближава — отбеляза Флойд.

— Касандра — каза Оже, допускайки, че връзката все още е отворена, — проблем ли има?

В отговор не последва дори изпукване. Екранът беше тъмен. Калискан се настани в пилотското кресло с разтревожено изражение и започна да превключва уреди, в началото методично, а сетне с усилваща се настоятелност.

— Нещо не е наред — произнесе след около минута.

— Инфилтрация на фурии? — попита със силно пребледняло лице Оже.

— Не… гъстотата изглеждаше наред.

— А сега?

— Нищо не работи, включително наблюдателните екрани. Корабът е преминал на резервно захранване; разполагаме само с основните системи. — Той кимна към илюминатора. — Ако се съди по възрастта на кораба, с който пристигнахте, Касандра със сигурност също има проблеми.

— Но ако не са фурните… — започна Оже.

Отново припламна мълния, по-ярка, по-близка и още по-ожесточена отпреди. Наблюдателната площадка се разтърси сред металически стенания, предавайки вибрациите на кацналия кораб. Флойд имаше чувството, че наблизо преминава товарен влак.

— Не зная какво става навън — обади се Оже, — но трябва да изчезваме оттук, преди бурята да ни връхлети или кулата да падне. Или и двете.

— Поне за момента не отиваме никъде — отговори Калискан. — Не мисля, че това са мълнии.

— Щом не са мълнии… — започна Оже, усещайки как устата й изведнъж пресъхва от ужас.

Когато Флойд зърна лицето й, изражението й бе достатъчно, за да му настръхне косата.

— Какво има? — попита той, като посегна към нея.

— Обгоряла Земя — каза Оже. — Започнали са. Бомбардират планетата от орбита.

— Боя се, че тя е права — потвърди Калискан. — Тези проблясъци приличаха повече на ядрени удари. На стотици километри оттук… но изглежда приближават. Това може и да е, но може и да не е нарочно.

Оже зарови лице в шепите си.

— Сякаш не сме съсипали достатъчно тази планета!

— Хайде да се тревожим за планетата по-късно — каза Флойд. — В момента собствените ни кожи са с приоритет. Как можем да излезем от това нещо? Защо не работят корабите?

— Електромагнитен импулс — каза Калискан. — Корабите са правени по дизайн на трешърите, тоест зависят изцяло от електрически подсистеми. Не могат да издържат на подобно натоварване.

1 ... 232 233 234 235 236 237 238 239 240 ... 280
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)