Среднощни кули

Розовият пояс бе разцъфтял.

Беше невероятно. Малко други растения бяха разцъфнали в това ужасно лято, а и тези малко бързо бяха повехнали. Но Розовият пояс цъфтеше буйно, стотици червени взривове, плъзнали по стените на градината. Гладни пчели прехвърчаха от цвят на цвят, сякаш всяка пчела в града бе долетяла тук да се храни.

Гавин стоеше настрана от тях, но ароматът на рози бе толкова всепроникващ, че се чувстваше окъпан в него. Свършеше ли тази разходка, дрехите му сигурно щяха да носят уханието часове наред.

Елейн разговаряше с няколко от съветниците си до една скамейка край малко, покрито с лилии езерце. Бременността вече ѝ личеше и тя сякаш сияеше. Златната ѝ коса отразяваше слънчевата светлина като огледало. Над тази коса короната с Розата на Андор изглеждаше почти невзрачна.

Често бе твърде заета напоследък. Гавин беше чул недомлъвки за оръжията, които строеше и които според нея може би щяха да са мощни колкото пленнички дамане. Леярите на камбани в Кемлин работеха до късни нощи, доколкото беше чул. Кемлин се подготвяше за война и кипеше от дейност. Елейн рядко имаше време за него, макар той да се радваше и на малкото, което можеше да му задели.

Тя се усмихна, като го видя да се приближава, и махна на служителите си да ги оставят за малко насаме. Приближи се до него и го целуна обичливо по бузата.

— Изглеждаш умислен.

— Обичайното ми заболяване напоследък — отвърна той. — Изглеждаш разсеяна.

— Обичайното мое заболяване напоследък. Има толкова неща да се свършат, а просто не ми стига време.

— Ако трябва да те оста…

— Не — прекъсна го тя и го хвана под ръка. — Трябва да поговоря с тебе. А и ми казаха, че една разходка из градините веднъж на ден ще е добре за състоянието ми.

Гавин се усмихна и вдиша миризмите на рози и мокра пръст. Миризмите на живот. Погледна към небето.

— Не мога да повярвам колко много слънчева светлина виждаме тук. Почти бях започнал да вярвам, че постоянният мрак е нещо естествено.

— О, сигурно е — отвърна тя равнодушно. — Преди неделя облаците в Андор се разкъсаха около Кемлин, но никъде другаде.

— Но… как?

Тя се усмихна.

— Ранд. Нещо, което направи. Беше на върха на Драконовата планина, мисля. И тогава…

Изведнъж денят сякаш помръкна.

— Пак ал-Тор — измърмори Гавин. — Преследва ме дори тук.

— Дори тук? — повтори тя с насмешка. — Мисля, че точно в тези градини го срещнахме за първи път.

Гавин погледна към небето на север и надвисналите там злокобни тъмни облаци.

— Той е бащата, нали?

— Ако беше той — отвърна Елейн тутакси, — щеше да е разумно да го крия, нали? Децата на Преродения Дракон ще са мишена.

Гавин усети, че му призлява. Подозираше го от момента, в който бе разбрал, че е бременна.