Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
И те го направиха… до един. Разнесе се стържене на пейки, всички се изправиха, вдигнаха чаши и из залата отекна нисък многогласен шепот: „Седрик Дигъри.“
През тълпата Хари забеляза Чо. По бузите й бавно се стичаха сълзи. Той забоде поглед в масата, когато всички седнаха отново.
— Седрик бе пример за качествата, присъщи за учениците в дом „Хафълпаф“ — продължи Дъмбълдор. — Той беше добър и предан приятел, старателен и упорит в учението, ценеше честността. Неговата смърт засяга всички вас, независимо дали сте го познавали добре или не. Ето защо мисля, че имате право да знаете какво точно се е случило.
Хари вдигна глава и прикова поглед в Дъмбълдор.
— Седрик Дигъри бе убит от Лорд Волдемор.
Панически шепот премина през Голямата зала. Всички гледаха директора с недоумение, с ужас. Той спокойно изчака шепотът да стихне.
— В Министерството на магията — продължи Дъмбълдор — не желаят аз да ви казвам това. Възможно е родителите на някои от вас да бъдат възмутени, че съм го направил — било защото не искат да повярват, че Лорд Волдемор се е върнал, или защото смятат, че не би трябвало да ви го съобщавам, тъй като сте още твърде млади. Аз обаче съм убеден, че истината е за предпочитане пред лъжата и че всякакви опити да представяме смъртта на Седрик като резултат от злополука или някаква негова грешка са обида за паметта му.
Стреснати и уплашени, сега всички лица в залата бяха извърнати към Дъмбълдор… или почти всички. Хари видя как Драко Малфой мърмори нещо на Краб и Гойл край масата на „Слидерин“ и почувства как в стомаха му се надига гореща силна вълна на ярост. Наложи си да гледа само към Дъмбълдор.
— Не можем да не споменем и още някого, когато говорим за смъртта на Седрик… Става дума, разбира се, за Хари Потър.
Тръпка премина през Голямата зала и няколко глави се извърнаха към Хари, преди да се насочат отново към директора.
— Хари Потър успя да избяга от Лорд Волдемор — каза Дъмбълдор, — като с риск за живота си върна тялото на Седрик в „Хогуортс“. Той прояви във всяко отношение храброст, на каквато малко магьосници са били способни при среща с Лорд Волдемор. Ето защо вдигам тост в негова чест.
Дъмбълдор се обърна тържествено към Хари и вдигна чаша за втори път. Почти всички в Голямата зала го последваха, шепнейки името му така, както бяха шепнали името на Седрик, и пиха за него. Но между изправените фигури Хари забеляза, че Малфой, Краб, Гойл и още много слидеринци предизвикателно седят по местата си, без да докосват чашите. Дъмбълдор нямаше магическо око и не можеше да ги види.
Когато всички заеха отново местата си, директорът продължи:
— Тримагическият турнир имаше за цел да съдейства за развитието на разбирателството в магьосническия свят. В светлината на това, което се случи… завръщането на Лорд Волдемор… тези връзки са много по-важни сега, отколкото когато и да било.
Дъмбълдор плъзна погледа си от Мадам Максим и Хагрид през Фльор Делакор и нейните съученици от „Бобатон“, към Виктор Крум и дурмщрангци, седнали на масата на „Слидерин“. Хари забеляза, че Крум гледа напрегнато, почти в уплах, като че очакваше Дъмбълдор да го упрекне.
— Всеки гост в тази зала е добре дошъл отново тук по всяко време, когато пожелае. И ще кажа още веднъж на всички… Сега, след завръщането на Лорд Волдемор, нашата сила е в единството ни и ако се разделим, ще загубим. Лорд Волдемор е способен да сее раздор и вражди. Ние можем да се противопоставим само с не по-малко силни връзки на приятелство и доверие. Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата — отворени. За съжаление съм убеден, колкото и да би ми се искало да греша, че ни чакат мрачни и трудни времена. Някои от присъстващите в тази зала са преживели вече страдания, причинени от Волдемор, семействата на мнозина от вас са били разбити и разделени заради него. Само преди седмица загубихме и един ученик. Не забравяйте Седрик! И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче само защото се бе озовало на пътя на Лорд Волдемор. Помнете Седрик Дигъри.
Големият куфар на Хари беше готов. Върху него бе Хедуиг в клетката си. Хари, Рон и Хърмаяни чакаха в претъпканата входна зала заедно с другите четвъртокурсници да дойдат каретите, които щяха да ги закарат до гарата в Хогсмийд. Отново беше прекрасен летен ден. Хари си представи, че на „Привит Драйв“ ще бъде горещо и навсякъде зелено, а цветните лехи ще преливат от ярки багри, когато пристигне там вечерта. Но тази мисъл не му достави никаква радост.