Скрутатор [bg]

Тя спря конструкта точно под клона, но Гилаелит поклати глава и започна да пълзи надалеч. Крачолът му се бе разкъсал, единият му ботуш липсваше, по крака му се стичаше кръв. И въпреки това той отказваше спасяване. Какво го беше прихванало?

Тетрархът повдигна ръце в класическата мистична изходна позиция. Канеше се да използва силата си срещу нея! Без да се замисля, Тиан блъсна клона. Гилаелит не успя да се задържи, падна в зейналия под него люк и си изкара въздуха. Лиринксът се насочи към таптера, а занаятчията зави на място и се понесе нагоре.

Тетрархът лежеше на пода. Оцелелите лиринкси се струпваха в сухия край на скалата, където се бяха скупчили и робите. Малиен също бе оцеляла, обвита в малък защитен мехур, макар че се бе отпуснала на колене.

Тиан се впусна натам и приземи таптера до аахимата. Робите се затичаха напред, но спряха, вторачени в конструкта. Надали до този момент бяха виждали подобна машина. Главата на Тиан припламна. Лиринксът, който бе отвлякъл Гилаелит, кръжеше на известно разстояние и ожесточено жестикулираше към другарите си.

Погледът ѝ се насочи към Алцифер. Иззад централния купол изникна крилато създание. Второ. Трето. Последваха ги и други, оттласквайки се към небето. Десетки. Стотици. Цяла жива стена.

— Бързо, Малиен! — изкрещя занаятчията. — Лиринксите идват.

Пребледнялата аахима се покатери вътре. Робите плахо се приближиха.

— Къде е Талис? — възкликна Тиан.

Малиен поклати глава:

— Мъртъв е. Форгри също.

Гласът ѝ гъстееше от мъка.

Усещането за извличана енергия избухна в съзнанието на Тиан. Тя дръпна лоста и таптерът отривисто се издигна, макар че воят на механизма не се промени. Нещо не беше наред.

— Почти не разполагам с енергия — каза тя. — Изглежда лиринксите използват някакъв възлопресушител.

— Невъзможно — промълви Малиен. — Самите те летят.

Робите се затичаха към тях, протягайки ръце с отчаяни викове.

— Ами пленниците? — каза Тиан.

— Върви, преди да е станало прекалено късно.

Поглеждайки към умоляващите очи на робите, на Тиан ѝ идеше да заплаче. Та нали самата тя бе изпадала в положението им, как можеше да ги остави? Чувствайки се като убийца, тя размести лоста. Таптерът тромаво се издигна. Мъже и жени отчаяно се вкопчиха в корпуса, но пръстите им не откриха опора сред гладкия метал. Конструктът се издигна до половината височина на дърветата, но не можеше да се издигне повече. И отказваше да поеме по-бързо от тичащ човек. Лиринкската стена се издигаше от Алцифер, образувайки жив цилиндър, който бързо приближаваше краищата си.

— Какво да правя? — извика Тиан. — Не мога да ги избегна.