Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Вълшебната планина
Вълшебната планина - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Вълшебната планина

Электронная книга - «Вълшебната планина». Краткое содержание книги:

Вълшебната планина
1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 405
Перейти на страницу:

Джеймс Тинапел, когото Ханс Касторп наричаше ту чичо Джеймс, ту просто само Джеймс, беше един дългокрак господин на около четиридесет години, облечен в английски платове и бельо като цвят, с канареножълта, пооредяла коса, близкостоящи сини очи, подстригани, наполовина избръснати мустаци и крайно добре гледани ръце. Съпруг и баща от няколко години насам, той — без да бе принуден за това да напусне обширната вила на стария консул на Харвестехудер Вег — се проявяваше в къщи като един твърде енергичен, съобразителен и независимо от своята елегантност студен делови бизнесмен; жена му принадлежеше към неговия обществен кръг — също така цивилизована и фина, със същия тих, бърз и подчертано учтив начин на изказване; когато обаче попаднеше в сфера на чужди нрави, на път, например в южните предели на страната, консулът възприемаше известна припряна предупредителност, една учтива, прибързана готовност да се самоотрече, която в никой случай не се дължеше на някаква несигурност в собствената култура, но, напротив — на увереността в нейната пълна затвореност и на желанието да коригира своята аристократична обусловеност и да не прояви никакво учудване дори всред такива форми на живот, които му се струваха невероятни. „Естествено точно така, раз-бира се!“ — бързаше той да каже, за да не помисли някой, че е наистина фин, но ограничен. Естествено той бе дошъл сега тук с една определена делова мисия, дошъл бе със задачата и намерението енергично да се намеси, да „изтръгне“ (както вътрешно се изразяваше) мудния млад роднина и да го прибере дома, но все пак си даваше сметка, че оперира на чужда територия — още в първия момент той осезателно бе засегнат от предчувствието, че се намира като гост всред един свят и една атмосфера на нрави, които не само не отстъпваха по затворена самоувереност на неговия собствен мир, но и дори го надминаваха, така че деловитата му енергия веднага се намери в много сериозно вътрешно противоречие с неговата благовъзпитаност, тъй като самочувствието на тукашната среда се оказа направо потискащо.

Това именно бе предвидил Ханс Касторп, когато вътрешно бе отговорил на консуловата телеграма с едно невъзмутимо „моля-моля!“. Но не бива да си мислим, че съзнателно бе използвал нравствената сила на околната среда против чичо си. Твърде отдавна той бе станал вече нейна частица и не си послужи с нея против нападателя, а обратно, така че всичко се разви с деловита простота — от момента, когато някакъв неопределен полъх от личността на племенника бе навял у консула предчувствието за безперспективността на начинанието му, до края и изхода, които неволно предизвикаха у Ханс Касторп една естествена, тъмна усмивка.

1 ... 233 234 235 236 237 238 239 240 241 ... 405
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)