Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Не исках тази задача да се падне точно на мен, но го направих.
Трудно беше да го склоня да ми даде изстиващото телце. Подбрах думите си много грижливо. Не беше моментът да го принуждавам със заповедта-Умение да направи нещо, което не е готов да направи. Когато най-сетне ми позволи да вдигна мъглекотката от скута му, се изненадах колко е лека. Обикновено едно умряло животно, отпуснато и увиснало, като че ли тежи повече от живо, но тук имаше и друго. Малкото коте бе в окаяно състояние. „Все едно е проядена от червеи“, бе казал Нощни очи и не беше далече от истината. Беше дребно измъчено същество, лъскавата й някога козина беше станала суха и трошлива, бучки кост очертаваха гръбнака. В смъртта й бълхите я оставяха, твърде много за здраво животно. Знахарката взе телцето от ръцете ми и видях гнева, който припламна в очите й.
— Не й даваше дори да се поддържа като котка. Обладала я беше прекалено силно. Искаше да е жена в котешка кожа.
Пеладайн беше наложила на мъглекотката човешките си порядки. Отказала й беше дългото спане, яденето до насита и редовното лизане, тоест естествените права за едно пъргаво малко коте. Играта и ловът също й бяха отказани. Така ли използваха Петнистите Осезанието за целите си? Призля ми.
Лечителката понесе мъртвата котка навън. Двамата с принца я последвахме, Нощни очи вървеше между нас. Полувдигната грамада камъни очакваше малкия труп. Хората на Диъркин се бяха събрали, за да видят погребението.
Знахарката заговори на Предан:
— Тя продължава с теб. Тя умря за теб, за да освободи и двама ви. Пази в себе си котешките дири, които тя остави в душата ти. Нека я остави човешкото, което споделяше с нея. Вече сте разделени.
Когато поставиха последните камъни над котето и озъбената му в смъртта уста се скри от очите ни, принцът залитна. Сложих ръка на рамото му, но той се отдръпна, все едно бях омърсен. Не го обвинявах. Тя ми бе заповядала да я убия, беше направила всичко, което можеше, за да ме принуди да го направя, но въпреки това не очаквах Предан да ми прости.
Щом погребването свърши, знахарката даде на принца някаква отвара и каза тихо:
— Твоят дял от нейната смърт.
Той я изгълта, преди с лорд Златен да можем да се намесим. Лечителката ми посочи с ръка да го върна в пещерата. Там Предан легна на мястото, където бе издъхнала котката му, и заплака.
Не зная какво му беше дала знахарката, но късащите сърцето ми хлипове бавно заглъхнаха в хрипливия дъх на изтощен сън. Никакъв отдих обаче нямаше в тази вкочаненост.
— Малка смърт — каза знахарката и за миг се изплаших ужасно. — Давам му негова собствена малка смърт, време на пустота. Той умря, когато котката му бе убита, разбираш ли? Трябва му това празно време, за да е мъртъв. Не се опитвай да го измъкваш оттам.
Отварата наистина го бе потопила в сън едва на стъпка от смъртта. Знахарката го сложи на постеля, нагласи тялото му все едно, че е труп. И не спираше да мърмори язвително:
— Такива синини по врата и гърба! Че бие ли се момче така?
Бях твърде засрамен, за да призная, че тъкмо аз му бях направил тези синини, и не казах нищо, докато тя го завиваше грижливо и клатеше глава. После се обърна и отривисто ми махна да седна до нея и да се оставя на грижите й.
— Вълкът също. Имам време за вас, след като се погрижихме за раните на момчето. Раната в душата му е по-тежка от всичко, което кърви.
Проми раните ни с топла вода и ги наплеска с мазен мехлем. Нощни очи не реагира на докосванията. Толкова здраво търпеше болките, че едва ги усещах. Докато мажеше моите драскотини по гърдите и корема ми, тя мърмореше строго. Отдадох на талисмана на Джина това, че изобщо благоволява да говори на изменник като мен.
Но единственият коментар на знахарката за талисмана бе, че вероятно тъкмо той е спасил живота ми.
— Котката беше решила да те убие, няма съмнение — отбеляза тя. — Но не беше по нейна воля или вина, сигурна съм. Не беше по вина и на момчето. Погледни го. Дете е още за порядките ни, твърде млад е, за да се свързва — строго ме поучаваше тя, все едно вината бе моя. — Необучен е за порядките ни и виж колко го нарани това. Лъжи няма да ти казвам. Възможно е да умре или да полудее от тъга. — Стегна с едно дръпване превръзката около корема ми. — Някой трябва да го учи на порядките на Старата кръв. Как правилно да борави с магията. — Погледна ме строго, но аз не отвърнах. Тя извърна очи и изсумтя презрително.
Нощни очи уморено вдигна глава и я положи на коляното ми. Зацапа ме с мехлем и съсирена кръв. Погледна спящото момче. Ще го учиш ли?
Съмнявам се, че ще иска да научи нещо от мен. Аз убих котката му.
Кой тогава?
Оставих въпроса без отговор и легнах в тъмното до вълка. Лежахме между наследника на Пророците и външния свят.