Махалото на Фуко

Може би е забравил за намеренията си. Може би му е стигало само да ги напише. Може би му е било достатъчно да види отново Лоренца. Навярно отново е бил обхванат от желанието и желанието го е принудило да направи компромис с живота. Но тъкмо в понеделник следобед в редакцията се появил Алие, усмихнат, напарфюмиран с екзотични миризми — носел няколко негодни за издаване ръкописа, заявявайки, че ги бил изчел по време на великолепен уикенд на морския бряг. Лошото настроение на Белбо се възвърнало и той решил да го подлъже, като му загатне за някаква невидима сила.

И затова уж на шега му намекнал, че от десетина години носи на плещите си товара на опасна тайна. Някой си полковник Арденти, който твърдял, че е разкрил Плана на Тамплиерите, му поверил ръкопис… Полковникът впоследствие бил отвлечен или убит от някой, който си присвоил неговите документи, но бил напуснал „Гарамонд“ с един текст-въдица, умишлено подправен, фалшив, направо наивен, който да послужел само за доказателство, че той, полковникът, се е добрал до посланието от Провенс и до крайните изводи на Инголф, написани черно на бяло, тези, които убийците още не били открили. А в същото време една съвсем тъничка папка, съдържаща не повече от десетина странички, в която обаче бил автентичният текст, намерен сред книжата на Инголф, останала в ръцете на Белбо.

„Много любопитно, възкликнал Алие, я разкажете по-подробно.“ И Белбо разказал, разказал целия План така, както го бяхме измислили, но го представил като тайна, разкрита от старинния ръкопис. Обяснил му дори, с още по-потаен и доверителен тон, че даже един полицай на име Де Анджелис се доближил до истината, но се бил натъкнал на непроницаемото му мълчание, трябвало да се подчертае, неговото, на Белбо, пазителя на най-великата тайна на човечеството. Тайна, която в крайна сметка се свеждала до тайната на Географската Карта.