Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Не съм упълномощен да поемам никакви рискове — отсече Соумс.
Мистър Полтид го погледна.
— Жалко — каза той. — Много жалко! Другият начин изглежда много бавен!
Соумс стана.
— Няма значение. Следете, моля ви се, 47 и внимавайте да не откриете някой хвърчащ кон.
Очите на мистър Полтид светнаха гневно при последните думи.
— Разбрано. Ще ви държим в течение.
Соумс остана отново сам. Оплетена, гадна, смешна история! Сложи лакти на бюрото и опря чело на дланите си. Стоя така цели десет минути, докато завеждащият канцеларията го опомни, като му поднесе проекта за отдавна желаното пускане на нови акции от Менифолд и Топинг. Приключи рано работата си и тръгна към ресторант „Бретан“. Там намери само мадам Ламот. Ще пийне ли monsieur чашка чай?
Соумс кимна.
Когато седна в малката стая пред двете съседни врати на масата, той каза ненадейно:
— Желая да поговоря с вас, мадам.
Бързият поглед на светлокафявите й очи му подсказаха, че тя е очаквала отдавна тези думи.
— Преди всичко трябва да ви попитам нещо: онзи млад доктор — как се казва? — има ли нещо между него и Анет?
Мадам Ламот заприлича на статуя от черен кехлибар — гладка, твърда, черна, блестяща.
— Анет е млада — отвърна тя; — както и monsieur le docteur. А между млади хора работите се развиват бързо; но Анет е послушна дъщеря. О! Такъв прекрасен характер!
Устните на Соумс се свиха в едва доловима усмивка.
— Значи, нищо определено?
— Определено?… Всъщност не! Младежът е много приятен, само че… знаете, засега без пари.
Тя вдигна чашата си със сини китайски рисунки; Соум — също. Погледите им се срещнаха.
— Аз съм женен — каза той, — но от много години съм разделен със жена си. Възнамерявам да се разведа.
Мадам Ламот остави чашата си. Така ли? Всякакви трагедии има по света! Това отсъствие на каквото и да е чувство у нея пробуди някакво странно презрение у Соумс.
— Аз съм богат човек — добави той, като съзнаваше ясно, че думите му са проява на лош вкус. — Няма смисъл да казвам нещо повече за сега, но мисля, че ме разбирате.
Очите на мадам, отворени така широко, че се виждаше и горната част на бялото им, го загледаха втренчено.
— Ah! Ca!… mais nous avons le temps! — Нищо повече. — Още една чашка?
Соумс отказа, сбогува се и си тръгна към Уест Енд.
Успокои се в това отношение: тя не ще позволи на Анет да се изложи с онова весело муле, докато… Но какви изгледи, че ще може някога да каже: „Свободен съм“? Какви изгледи? Бъдещето бе загубило вече всякаква връзка с действителността. Той се чувстваше като оплетена в паяжина муха, загледана тъжно в желаната свобода отвън.
Не бе се движил никак днес, затова отиде до Кенсингтън гардънс, а оттам, по Куинс Гейт, към Челси. Айрин се бе върнала може би в жилището си. Това поне щеше да узнае, защото, след последния й така оскърбителен отказ, нараненото му самолюбие отново се утешаваше от мисълта, че тя трябва да има любовник. Пред малките жилищни блокове той стигна тъкмо по време на вечеря. Излишно беше да разпитва! Побеляла дама поливаше цветята в сандъчетата на прозореца й. Жилището беше очевидно дадено под наем. Той тръгна бавно покрай реката в ясната вечер. Навред спокойна красота, хармония и утеха… Навред, освен в неговото сърце.
Ричмънд парк
В следобеда, когато Соумс отплава за Франция, в Робин Хил пристигна каблограма за Джоли:
„Синът ви болен от дизентерия няма непосредствена опасност ще телеграфирам отново“
Каблограмата завари семейството вече разтревожено от предстоящото заминаване на Джун, която имаше запазена каюта за следния ден. Вестта дойде тъкмо когато тя молеше баща си да се грижи за Ерик Кобли и семейството му.
Решението й да стане милосърдна сестра, продиктувано от записването на Джоли за доброволец, бе изпълнено честно, макар и придружено с раздразнението и съжалението, което всички Форсайтови изпитват пред едно ограничение на личната им свобода. Отначало възхитена от „чудесното“ занятие, Джун започна на втория месец да смята, че може да се подготви сама много по-добре, отколкото ще я подготвят другите. И, ако Холи бе настояла да последва примера й и не бе постъпила в курсовете, Джун непременно щеше да се откаже. Но сега, пред самото заминаване, мисълта, че изоставя без никаква подкрепа Ерик Кобли с жена и две деца в студените вълни на едно неотзивчиво общество, й тежеше дотолкова, че се появи отново опасност да се откаже. Обаче каблограмата с тревожната вест реши въпроса. Джун си представи веднага как се грижи за Джоли… ще й позволят, разбира се, да се грижи за собствения си брат! Джолиън — по-осведомен и недоверчив — не хранеше подобна надежда. Бедната Джун! Можеше ли някой Форсайт от нейното поколение да си представи колко груб и жесток е животът? Откакто узна за пристигането на сина си в Кейптаун, мисълта за него измъчваше непрестанно Джолиън. Не можеше да се примири с чувството, че Джоли е в постоянна опасност. Макар и тревожна, каблограмата беше все пак утеха. Нямаше поне да бъде изложен на куршуми. Но… и дизентерията е тежка болест! Таймс беше пълен със съобщения за смъртни случаи от нея. Защо не можеше той да е болният в оная далечна болница, а момчето му да е живо и здраво у дома си? Това, съвсем нефорсайтовско, самопожертвуване на трите му деца изненадваше Джолиън. Той би разменил с готовност мястото си с Джоли, защото обичаше сина си; но те не действуваха по подобна подбуда. Оставаше му само да приеме, че поведението им означава израждане на форсайтовския тип.