Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Бихте ли се погрижили да предадете това писмо на мисис Ерън?
— Мадам Ерън напусна днес, monsieur, неочаквано, към три часа. Някой от семейството й се разболял.
Соумс стисна устни.
— О! — промълви — Знаете ли адреса й?
— Non, monsieur, Англия, струва ми се.
Соумс прибра писмото в джоба си и излезе. Повика минаващия файтон.
— Карайте където и да е!
Кочияшът явно не разбра, усмихна се и завъртя камшика. И Соумс се понесе в малката виктория189 с жълти колелета из звездообразния Париж, а кочияшът спираше от време на време, за да запита:
— C’est par isi, monsieur?
— Не, продължавайте!
Докато най-после човекът се отчая и колата с жълтите колелета продължи да се носи покрай високите затворени къщи с гладки фасади и булеварди с платании — един миниатюрен Летящ холандец!
„Като живота ми — помисли Соумс. — Напред и все напред… без никаква цел!“
В паяжината
Соумс се върна в Англия на следния ден, а на другата сутрин бе посетен от мистър Полтид, с цвете в петлицата и кафяво бомбе. Соумс го покани да седне.
— Новините от фронта не са много лоши, нали? — започна мистър Полтид. — Надявам се, че сте добре, сър?
— Благодаря, много добре.
Мистър Полтид се понаведе напред, усмихна се, обърна ръка, загледа дланта си и каза полека:
— Изглежда, че най-после свършихме работа, сър.
— Какво? — извика Соумс.
— Деветнайсет съобщи най-неочаквано нещо, което бихме могли с право да наречем убедително доказателство.
Мистър Полтид помълча.
— Е?
— На десети този месец, след като забелязала през деня една среща между 17 и някакво лице, 19 е готова да заяви под клетва, че е видяла същото лице да излиза към десет вечерта от спалнята на 17 в хотела. С малко умение при взимане на показания това ще бъде достатъчно… още повече, като се има предвид, че 17 е напуснала Париж сигурно със същото лице. Защото и двамата са изчезнали; още не сме ги открили, но ще ги намерим… ще ги намерим. Деветнайсет работи старателно, при особено трудни условия и много се радвам, че накрая се прояви.
Мистър Полтид извади цигара, чукна края й о масата, погледна Соумс и я прибра. Изражението на клиента му не беше насърчително.
— Какво е новото лице? — запита рязко Соумс.
— Това не знаем. Тя ще потвърди факта под клетва, а дава и точно описание на външността му.
Мистър Полтид извади писмото и започна да чете:
„Средна възраст, среден ръст, през деня в тъмносин костюм, вечерта във фрак. Бледен, с тъмни коси, малки тъмни мустачки, хлътнали бузи, издадена брадичка, сиви очи, малки нозе, виновно изражение…“
Соумс отиде до прозореца. Застана там, обзет от насмешлива ярост. Същински идиот… роден идиот! Седем месеца по петнайсет лири седмично… за да го проследят като любовник на собствената му съпруга! Виновно изражение! Отвори прозореца.
— Горещо — каза той и се върна на мястото си. Кръстоса крака и изгледа с високомерно изражение мистър Полтид.
— Съмнявам се дали това е напълно достатъчно — заяви провлечено той, — щом нямаме име или адрес. Смятам, че може да оставите засега дамата и да се занимаете с нашия приятел 47.
Не можеше да реши дали мистър Полтид го бе познал по описанието; но си го представяше как се смее неудържимо пред приятелите си! „Виновно изражение!“ Проклятие!
Мистър Полтид отвърна настойчиво, почти развълнувано:
— Уверявам ви, че сме свършвали работата и с по-малко. Не забравяйте, че са в Париж. Привлекателна жена, живее сама. Защо да не опитаме, сър? Може и да сполучим.
Соумс прозря изведнъж: засегнато беше професионалното усърдие на тоя човек. „Най-голямата победа в кариерата ми: уредих на един клиент развод чрез неговото собствено посещение в спалнята на жена му! Нещо, за което ще се говори и след като се оттегля!“ И, в един безумен миг, той каза: „Защо не? Най-сетне стотици мъже със среден ръст имат малки нозе и виновно изражение!“
189
Двуместен файтон.