Огнената кралица

— Доколкото знам, никой друг от приелите благословията на Съюзника не е бил подложен на такова изпитание. Някои са били убити, разбира се, или са загинали във война, такава е природата на воларианската политика. Но веднъж благословен, никой не се е опитвал да живее, без да се храни.

Тя отвори ръка и остави косата да падне на пода, после постоя така за момент, сгъвайки пръстите си в слънчевия лъч, с лека усмивка на устните.

— Странно, но намирам, че изобщо не ми липсва. Оказва се, че смъртността си има своите предимства.

Дрънчене на ключалки и тропот на ботуши ни извести, че имаме посетител. Станах да посрещна високия мъж, който спря от другата страна на решетките — внушителен, с красиво, макар и малко обрулено лице и късо подстригана коса, в която сега имаше повече бяло, отколкото сиво.

— Хеврен — казах и погледнах униформата му и звездата, гравирана в центъра на нагръдника му, герб на кохортен командир. — Виждам, че най-после са те повишили.

— Лорд Верниерс. — Тонът му беше неутрален, макар че очите му издаваха дълбока предпазливост, докато се плъзнаха от мен към Форнела: — Коя е тази?

— Форнела Ав Ентрил Ав Токрев — каза тя и се изправи. — По-рано от Воларианската империя, а сега посланичка от името на кралица Лирна от Обединеното кралство.

Хеврен пак се обърна към мен.

— Обявен си за предател, а сега се появяваш тук с воларианка. Трябва да кажа, милорд, че започвам да се съмнявам в прехвалената ти мъдрост.

„Обявен си за предател…“ Въпреки цялата фалшивост на обвиненията все пак ме заболя. „След всичко, което съм дал, след толкова години служба, ето какво получавам в отплата.“

— Може ли да узная кой ме е наклеветил така?

Гневен спазъм пробяга по лицето му и той пристъпи напред.

— Обявен си за предател от самата императрица Емерен — изстърга гласът му. — Затова те съветвам да си крайно внимателен с всяка дума, която изричаш.

Едно време бих отстъпил пред такъв човек: такива жестоки типове винаги са ме изнервяли. Но изглежда продължителното излагане на хора като него бе разсеяло голяма част от предишната ми кротост. В края на краищата те са само хора — хора, които могат да убиват, също както и аз.

— В какво конкретно ме обвиняват? — попитах спокойно.

Липсата на страх у мен, изглежда, го сепна, гневът му се оттече и той се дръпна назад.

— Всичко с времето си, както диктува законът. — Млъкна и ме изгледа навъсено. Двамата никога не се бяхме обичали, но изпитвахме нещо като взаимно уважение, колкото и неохотно да бе то. — Трябваше само да го гледаш как умира, Верниерс — каза той. — Толкова ли щеше да е трудно?

Говори се, че търговците-крале на Далечния запад имат дворци, толкова огромни, че приличат на градове — проснати върху множество акри и населени с безчет слуги. Величието обаче не се измерва само с големина, а и с богатство, а аз никога не съм виждал сграда, която да засенчи алпиранския Императорски дворец по архитектурно великолепие. Той се възправя на един висок хълм, чиито стръмни склонове се издигат от широко разлетите води на река Тамерин. Увенчалата го сграда датира от време, когато скромността и умереността не са били сред главните алпирански добродетели. Има формата на шестолъча звезда, с крила, протягащи се от кръгъл център, увенчан с купол, и разбира се, именно куполът привлече веднага вниманието на Форнела.