Гай-джин

— Имаше небивал бой на петли, при „Бъл и Кок“, най-хубавия досега, вече имат нов ринг и нова бира от Нагасаки, по-хубава от нашето шотландско тъмно пиво! Двама пехотинци-кучкари срещу петела на наши момчета, Чандлър Сайкс и Кръволока.

— Кой?

— Един от нашите пенсионирани моряци, старши артилерист, казва се Чарли Бент; той отмъсти за „Постоянният облак“ — Същият артилерист, който направи на парчета бойните джонки на У Фан Чой вместо татко ти през ’43-та. Сега му викат Кръволока, защото се грижи за кланицата. Ами аз все залагах на него, тай-пан, и спечелих двадесет и пет лири. После се спуснахме в двореца Йокопоко — най-голямата кръчма в Пияния град, главно за войниците, моряците ходят в „Монашеския сладкиш“ и „Нивга двамината не ще се срещнат“. — Той се засмя. — Загубих десетак на рулетката, още пет на зарове. Догдето се усетим, започна общо сбиване, търговците срещу останалите. Мисля, че ние спечелихме. После се прибрахме и си легнахме… ъъ… е някои си възстановихме силите при Безсрамната Нели.

— И ти ли?

— Да, ама само за чашка преди лягане, нейното шампанско е най-доброто и най-евтиното в Йокохама.

— А момичетата?

Макфей пак се засмя.

— Хич не бяха като в заведението за млади дами на госпожа Фъдърингил в Хонконг! Има десетина птиченца, повечето са от Ийст енд45, дошли през Хонконг, няколко са от Сидни в Австралия, дъщери на каторжнички, които са излежали присъдите си и не остават в Австралия. Всички са малко недодялани и не са ми по вкуса. — Изпълнен с добродушие, той поздрави минувачите и добави, без да мисли: — Неми се грижи добре за мен. — Джейми погледна Струан и видя изопнатото му лице. Доброто му настроение се стопи и се прокле, задето я е споменал. — Добре ли си, тай-пан?

— Да, да, разбира се — отвърна Струан, ненадейно обзет от завист към силата и мъжката пълноценност на другия, не че го ненавиждаше за това, по-скоро ненавиждаше себе си. Не мога да се понасям такъв, Джейми, мразя се. Мразя се! Господи, толкова е трудно да си търпелив. А трябва, зная го. — Насили се да се усмихне. — Неми? О, да, стори ми се приятна. Хубава е. — С огромно усилие Струан откъсна мислите си от Шизука и своята несполука, от неистовата си нужда да успее с Анжелик и да преодолее пречките, коварните плитчини и предстоящата буря, която майка му със сигурност ще предизвика. Всичко накуп. „Издръж до църквата, а после целия ден до шест часа, когато А Ток ще ти донесе лекарството: