Жив или мъртъв [bg]

В 6,15 преустановиха преследването и се върнаха при южния вход на Росинха. Наясно бяха, че рискуват, като оставят Хади сам, но пък никой не знаеше за мястото на срещата и се надяваха, че преследвачите му няма да опитат да го спрат през следващите четиридесет и пет минути.

Слънцето се спускаше зад планината на запад и осветяваше бедняшкия квартал със златните си лъчи.

Росинха може и да значеше „малко ранчо“ на португалски, но според Доминик и Чавес тук нямаше нищо малко. Около километър от север на юг и половин километър от изток на запад, бедняшкият квартал се намираше в плитка наклонена долина, заобиколена от две страни от гъсто обрасли хълмове и канари. Засенчени от кръстосани простори и импровизирани навеси от брезент, тесните улички се виеха нагоре между боядисани в пастелни цветове блокове с тесни апартаменти, построени толкова близко, че балконите им се допираха и покривите им се сливаха. От улиците се издигаха стълбища с изронен бетон и тухли и изчезваха зад сградите. Стотици метри оголени кабели висяха по телефонни и електрически стълбове и отиваха във всички посоки. Дузини колиби от дъски и гофрирана ламарина опасваха улиците. В плитки, пълни с боклук канавки течаха канализационни води.

— Не е за вярване — каза Доминик.

— Колко ли живеят тук?

— Най-малко сто хиляди. Може и сто и петдесет.

Намериха място за паркиране една пряка след билярдната зала и излязоха от колата.

— Ти иди отзад, аз минавам отпред. Изчакай ме петнадесет минути и влизай.

— Ясно.

Доминик тръгна по улицата и зави зад ъгъла. Чавес премина от другата страна, купи бутилка кока-кола от един уличен продавач, а после се облегна на стената под някакъв навес. Самотна улична лампа мигна и се включи. Изминаха десет минути. От Хади, ланчията, фиата и форда нямаше и следа. Чавес изпи колата, върна шишето на продавача, пресече улицата и влезе в билярдната зала.