![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
Когато сайтът се появи на екрана, той влезе в него и отиде в зоната за съобщения. С изненада откри, че в секцията „качени“ го чака един текстов файл. Щракна два пъти върху него — съдържаше два реда двойки цифри и букви. Записа двойките на гърба на брошурата. Общо 344. Затвори сайта и излезе.
За тридесет минути начерта таблицата и за още двадесет разшифрова и провери два пъти съобщението:
„Видях рисунката по телевизията. Подозирам, че се е компрометирал някой от твоя екип. Иди в „Та Лигадо Сайбър кафе“ на улица „Браулио Кордейро“ за инструкции. 14,00 часа. Потвърди, че си получил съобщението с код 9М, 6V, 4U, 4D, 7Z.“
Хади прочете съобщението два пъти. Компрометиран? Зави му се свят. Не беше възможно. Ибрахим или някой от другите го е предал? Защо? В това нямаше смисъл, но съобщението беше истинско. Трябва да изчезне. Погледна часовника си: 11,45. Припряно шифрова посочените двойки цифри и букви, върна се в кафенето, написа отговора в текстов файл и го качи на сайта.
Ибрахим подмина колите на Фаад и Ахмед, когато влезе в паркинга. Намери място, паркира и изключи двигателя. Фаад и Ахмед бяха паркирали един ред пред него, като ги деляха половин дузина коли. През прозореца забеляза Хади, който излезе от главния портал на градината. Бързаше и изглеждаше напрегнат. „Полиция ли има?“ — учуди се Ибрахим. Продължи да гледа, като почти очакваше някакви мъже да погнат Хади, но нищо не се случи. Какво ставаше?
Хади стигна при колата си и се качи в нея.
Ибрахим взе решение. Изчака колата на Хади да тръгне към входа, след което излезе от мястото си и я последва. Забави ход при колата на Ахмед и му махна да го следва. Какво ли е намислил приятелят им?
80
— ПУСНАЛИ СА ВЪДИЦАТА — обяви Чавес, като изключи спътниковия телефон. — Два часът, в интернет кафене на „Руа Браулио Кордейро“.
Чудесно. А къде е това, по дяволите? — отвърна Доминик, като зави рязко, за да заобиколи едно такси, чийто шофьор натисна клаксона и се разкрещя. — Не че има значение. И без това няма да стигнем цели там.
Чавес проследи с пръст картата на града.
— Продължавай на изток. Аз ще те насочвам. Да смятам ли, че няма да го залавяме там?
— Не. Първо трябва да се убедим, че е сам. Казахме му да прекъсне контакта с другите, но кой знае? Освен това ще ни трябва уединение, преди да направим каквото трябва.
— Което е?
— Всичко необходимо — усмихна се мрачно Доминик.
Откриха кафенето и обиколиха квартала два пъти, за да го опознаят, а после намериха място за паркиране на петдесетина метра северно от другата страна на кръстовището. Излязоха и тръгнаха в южна посока. Намериха къса уличка между една аптека и сервиз за гуми, която водеше до импровизирано сметище, пълно с ръждясали перални, автомобилни оси и купища стари канализационни тръби. Чавес тръгна първи към задната част на сметището и отиде зад куп боклуци. Оттук виждаха интернет кафенето от другата страна на улицата през оградата от широки дъски.
— Мамка му — възкликна Чавес.
— Какво?
— Ей сега забелязах онази пътека надясно от кафенето.
— Може да е заден вход — каза Доминик. Погледна часовника си. Имаха още двадесет минути. — Ще обиколя наоколо, за да огледам.
Десет минути по-късно телефонът на Чавес звънна. Той натисна бутона за приемане на обаждането.
— Да.
— Има задна врата, но е препречена от голям кош за боклук — обади се Дом. — Лошо при пожар, но хубаво за нас. Връщам се.
Преди още да успее да свали пръста си от бутона, Чавес видя как един зелен шевролет „Марайо“ забавя пред интернет кафенето. Въпреки неподходящия ъгъл той забеляза, че шофьорът е сам. Колата продължи напред, след което спря и тръгна на заден ход, за да паркира.
— Доминик, къде си?
— Почти съм на кръстовището.
— Не бързай. Нашият човек май дойде.
— Разбрано.
Нагоре по улицата шофьорът на шевролета излезе от колата и тръгна към кафенето.
Чавес натисна бутона.
— Нашият човек е.
Описа колата на Хади и каза:
— Върни се при нашата кола. Онзи не би трябвало да се бави дълго.
В отговор Чавес чу двойно щракване. След това набра номера на Колежа. Отговори му Сам Гренджър. Чавес каза:
— Влезе.
— Съобщението е качено. Пращаме го в една билярдна зала на ъгъла на „Травесас Рома“ и „Алжир“, в южния край на Росинха.
— В колко часа?
— Седем.
Чавес прекъсна връзката. Изминаха десет минути и Хади излезе от кафенето. Огледа улицата нагоре и надолу, след което отиде при колата си и седна в нея.