Хари Потър и даровете на смъртта

— Не се шокирай, Сивиръс. Колко мъже и жени са умрели пред очите ти?

— Напоследък само онези, които не съм могъл да спася — отговори Снейп. Той стана от стола. — Вие ме използвахте!

— В какъв смисъл?

— Шпионирах заради вас, лъжех заради вас, излагах се на смъртна опасност заради вас. И всичко уж за да защитим сина на Лили Потър. А сега ми казвате, че си го отглеждате като свиня за заколение…

— Колко трогателно, Сивиръс! — съвсем сериозно каза Дъмбълдор. — Нима накрая си се загрижил за него?

— За него? — извика Снейп. — Експекто патронум!

От върха на магическата му пръчка изскочи същата онази сребърна кошута, приземи се на пода в кабинета, препусна и после се извиси и излетя през прозореца. Дъмбълдор я загледа как се отдалечава и щом сребристото й сияние угасна, отново се обърна към Снейп с очи, плувнали в сълзи.

— След толкова много време?

— През цялото това време — каза Снейп.

И картината изчезна. После Хари видя как Снейп разговаря с портрета на Дъмбълдор зад писалището.

— Налага се да кажеш на Волдемор истинската дата, когато Хари ще замине от леля си и вуйчо си — каза Дъмбълдор. — Не го ли направиш, ще възникнат съмнения, а Волдемор смята, че си добре осведомен. Но трябва да пуснеш и идеята за двойниците, това според мен би трябвало да осигури безопасността на Хари. Опитай се да направиш на Мъндънгус Флечър заклинание за заблуждение. И ако се наложи да участваш в хайката, Сивиръс, постарай се да изиграеш ролята си убедително… разчитам да запазиш възможно най-дълго благоволението на Лорд Волдемор, в противен случай „Хогуортс“ ще бъде оставен на произвола на Алекто и Амик Кароу…