Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Когато Карийн се върна, Оливия й каза:
— Току-що говорих с Татя Ворбретен. Толкова е щастлива — двамата с Рене ще си имат момченце! Ембрионът е бил прехвърлен в утробния репликатор тази сутрин. Засега е напълно здравичко.
Карийн, майка й, Оливия и Доно доближиха глави и за кратко разговорът придоби ужасяващо акушерски характер. Иван се дръпна встрани.
— Става все по-лошо и по-лошо — сподели той с Марк с кух глас. — Преди губех старите си гаджета едно по едно в оковите на брака. Сега ми се измъкват на двойки.
Марк сви рамене.
— Не мога да ти помогна, братовчед. Но ако искаш съвет от мен…
— Ти да ми даваш съвет на мен относно любовния ми живот? — възмутено го прекъсна Иван.
— Получаваш толкова, колкото даваш. Дори и аз го проумях накрая. — Марк му се ухили.
Иван изсумтя и понечи да тръгне към ниските градини, но после спря като закован, защото видя как граф Доно махна на братовчед си Биърли Ворутиър.
— Тоя пък какво прави тук? — промърмори Иван.
Доно и Оливия се извиниха и си тръгнаха, вероятно за да споделят новината за годежа си с новата плячка. Иван, след кратко мълчание, подаде празната си чаша на Карийн и ги последва.
Комодорът остърга с лъжичката последните остатъци амброзия от чашата си и погледна навъсено след Оливия, увиснала радостно на ръката на новоизлюпения си годеник.
— Графиня Оливия Ворутиър — измърмори под нос той, очевидно в опит да приспособи както говорния си апарат, така и съзнанието си към тази нова идея. — Моят зет, граф… по дяволите, той е кажи-речи достатъчно стар да й бъде баща.
— Майка със сигурност — промърмори Марк. Комодорът го изгледа сърдито.
— Разбираш ли — каза той след миг, — по принципа на подобието, предполагам, винаги съм смятал, че момичетата ми ще си вземат умни, обещаващи млади офицери. А аз на стари години ще се обзаведа с цял щаб от зетьове генерали. Е, все пак имам Дъв за успокоение. И той не е млад, но поне е достатъчно умен, чак да ти настръхнат косите. Е, може пък Мартя да ни снабди с бъдещ генерал.
Мартя с джодженовозелената си рокля преди известно време беше спряла при масата с буболечешко масло да провери на какъв успех се радва операцията, и там си беше останала да помага в раздаването на амброзията. Двамата с Енрике се наведоха да вдигнат поредната туба и ескобарецът се засмя на нещо, която беше казала. Бяха се споразумели, когато Марк и Карийн се върнат на Бета, Мартя да поеме нещата в свои ръце, като бизнес управител, и да надзирава пуска на фабриката в окръг Воркосиган. Марк подозираше, че накрая Мартя ще сложи ръце на контролния пакет акции. Но това нямаше значение — нали буболечките бяха само първият му опит в предприемачеството. „Мога много повече.“ Енрике щеше да се зарови в лабораторията си. Двамата с Мартя щяха, без съмнение, да научат много от съвместната си работа.
Марк опита на вкус следното евентуално изречение: „А това е баджанак ми, доктор Енрике Боргос…“ Премести се така, че комодорът да се озове с гръб към масата, където Енрике зяпаше Мартя с нескрито възхищение и разливаше амброзия по пръстите си. Непохватните млади интелектуалци се подмладявали с възрастта, беше му казала веднъж Карийн. Така че ако едната Куделка беше избрала военен, другата — политик, а третата — икономист, комплектът щеше да стане пълен, ако четвъртата избереше учен… И в резултат на стари години Ку щеше да се сдобие не само с генерален щаб, а със света. Марк милостиво реши да запази тези размишления за себе си.
Ако до Зимния празник бизнесът потръгнеше, можеше да подари на Ку и Дру една екскурзия до Сферата, просто за да окуражи зараждащата се у комодора търпимост към по-либерални разбирания. А че това щеше да им даде възможност да идат до колонията Бета и да видят Карийн, би било неустоим подкуп, според него поне…
Иван стоеше и наблюдаваше търпеливо, докато Доно привършваше сърдечния си разговор с братовчед си Биърли. След това Доно и Оливия влязоха в двореца през широко отворените стъклени врати, от които върху широката алея, застлана с каменни плочи, се изливаше поток светлина. Биърли си взе чаша вино от подноса на един минаващ покрай него сервитьор, отпи и се облегна замечтано на балюстрадата с изглед към спускащите се надолу градински алеи.
Иван пристъпи към него и каза приятелски:
— Здравей, Биърли. Защо не си в затвора?
Биърли го погледна и се усмихна.
— Защо ли, Иване? Защото съм имперски свидетел, не знаеше ли? Тайните ми показания бутнаха скъпия Ришар във фризера. Всичко е опростено.