Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Карийн прокара ръка през косата си.
— Искам да взема душ.
— Можеш да използваш моя — веднага си предложи услугите Марк. — Ще ти изтъркам гърба…
— Всичко можеш да ми изтъркаш — обеща му тя. — Мисля, че си разтегнах някой и друг мускул, докато дърпахме Енрике.
Дявол го взел, току-виж успял да спаси следобеда, въпреки всичко. Ухилен до уши, той я поведе към стълбището.
В краката им царицата на Воркосиганските маслени буболечки изпълзя от една сянка и бързо-бързо хукна по плочките. Карийн изписка, а Марк се метна след огромната буболечка. Спря по корем под масичката до стената тъкмо навреме да види как сребърният кант на задничето й се шмугва между перваза на лапмерията и една разхлабена плочка.
— Бог ми е свидетел, че тези гадинки са пъргави като котки! Може би трябва да накараме Енрике да ги направи, знам ли, по-бавни или нещо такова. — Той се изправи. — Шмугна се под ламперията. — И оттам сигурно в гнездото, което си беше свила някъде в стените. Карийн надникна неуверено под масичката.
— Да кажем ли на Майлс?
— Не — твърдо рече Марк, хвана я за ръка и я поведе към стълбите.
ЕПИЛОГ
От гледна точка на Майлс, двете седмици до императорската сватба се изнизаха бързо, макар той да подозираше, че Грегор и Лайза са ги прекарали в зона на релативистично изкривяване на времето, където дните се точат бавно, а човек старее бързо. Случеше ли се да се сблъска с Грегор, произвеждаше подходящите съчувствени звуци и се съгласяваше, че това публично мъчение е непосилен товар, но, вярно, товар, какъвто всекиму се налага да носи, присъщ на човешкия род, горе главата, давай напред и така нататък. Вътре в главата му обаче се въртеше непрестанен контрапункт като малки въздушни мехурчета, които току изскачаха на повърхността: „Виж! Сгоден съм! Нали е красавица? Тя ми предложи. Освен това е умна. И ще се омъжи за мен. Моя, моя, цялата моя. Сгоден съм! Ще се женя! За тази жена!“ — кипеж, който външно се изразяваше, надяваше се той, само под формата на хладна приветлива усмивка.
Уреди се да вечеря три пъти в дома на семейство Вортис, а Екатерин и Ники на два пъти идваха в замъка Воркосиган, преди седмицата на сватбата да му се стовари на главата и да експроприира не само обедите и вечерите, а и закуските му. И все пак разписанието му не беше толкова обременително като разписанията на Грегор и Лайза, които лейди Алис и ИмпСи бяха запълнили до минутата. Майлс покани Екатерин да го придружава на всичките му светски задължения. Тя му вдигна вежди и благоразумно си избра три. Едва по-късно Карийн му посочи, че една дама не би могла да се появява до безкрайност с един и същ тоалет пред хората — проблем, който Майлс с радост би се заел да разреши, стига да се беше сетил, че съществува. Може пък така да беше по-добре. Искаше Екатерин да сподели с него удоволствията, а не изтощението.
Облакът от добросърдечни поздравления, обгърнал ги след зрелищния им годеж, притъмня само веднъж, на вечеря в чест на Ворбарсултанската пожарна, която включваше и награждаване на пожарникарите, проявили изключителна смелост или бърза мисъл през последната година. На излизане с Екатерин под ръка Майлс завари вратата наполовина запречена от подпийналия лорд Вормуртос, един от претърпелите поражение поддръжници на Ришар. По това време залата почти се беше опразнила, а малкото останали гости разговаряха на групички. Сервитьорите вече раздигаха масите. Вормуртос се облегна на рамката със скръстени ръце и не понечи да им направи път.
— Извинете ме — учтиво го помоли Майлс, при което Вормуртос сви устни с подчертана ирония.
— Защо не? Всички други ви извиниха. Изглежда, че ако имаш достатъчно воркосиганска кръв, може да ти се размине дори и убийство.
Екатерин застина. Майлс се поколеба за част от секундата, обмисляйки различни варианти на отговор — обяснение, ярост, протест? Да спори в коридора с един пийнал глупак? Не. „Аз съм син на Арал Воркосиган, в края на краищата.“ Затова, вместо да прибегне към някоя от горните възможности, той вдигна немигащ поглед към Вормуртос и прошепна:
— Ако наистина вярваш в това, защо тогава си ми застанал на пътя?
Пиянската ухилена усмивка на Вормутрос се отцеди, заменена от закъсняла бдителност. С насилено нехайство, което не докара много убедително, той се отмести и им махна с ръка да минат. А когато Майлс оголи зъби в крива усмивка, отстъпи крачка назад. Майлс премести Екатерин от другата си страна и излезе през вратата, без да поглежда назад.
Докато вървяха по коридора, Екатерин хвърли поглед през рамо и с тон на безстрастно наблюдение промърмори: