Блус в лятна нощ
- Автор: Конрой Пат
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Блус в лятна нощ». Краткое содержание книги:
— Защо не млъкнеш? — обади се Селистайн.
Съдията пак удари чукчето, за да въдвори ред. Генералът отново се обърна към Майк. Гласът му трепереше от болка, сякаш ще дава заповед за екзекуция.
— Ако знаеш къде се намира синът ми, морално си задължен да съобщиш тази информация на властите — каза той.
Зад завесата нещо прошумоля и на сцената се яви Джордан Елиот в трапистките си одежди. Беше заедно с отец Джуд и още един монах. Седнаха на определените за тях места.
— Здравей, татко — обърна се Джордан към генерала. — Ти така и не разбра какво се случи. Знаеш всичко за останалите, но нищо за мен.
— Двама невинни загинаха заради теб — озъби се генералът, но изненадата от появата на сина му като че приглуши гнева му. — Вместо войник, отгледах беглец и лигльо.
— Не — отвърна Джордан. — Без да искаш, отгледа свещеник.
— Моята църква не би приела да й служи един убиец — заяви генералът и втренчи очи в другите двама свещеници на сцената.
Абатът се надигна, изправи се закрилнически до Джордан и рече:
— Срещнах сина ти в Рим, когато беше още послушник. Станах негов изповедник и опекун. Опрощението на греховете е част от същността на римокатолическата вяра. Всички траписти, които познават сина ти, го смятат за добър човек, а в очите на някои той е светец.
— Той е позор за родината си и за вярата, на която служи — обади се генералът. — Кой го смята за светец?
— Неговият изповедник — рече абатът, поклони се и седна на мястото си.
— Не съм ти разрешил да сядаш — провикна се генералът.
— Не се нуждая от разрешението ти, генерале — отвърна му абатът и избърса чело с ръкава си. — Ти вече не си на активна служба и званието ти има само декоративна стойност. Докато аз съм игумен на Мепкинското абатство и моят сан все още носи тежестта и неопетнената власт на едно духовно благочестие, просъществувало две хиляди години. И не ми повишавай тон, генерале. Твоят син е тук по мое благоволение, но аз мога да го изведа веднага и да го приютя в скривалища по цялата земя, за чието съществуване не си и подозирал.
— Ватикан две — присмя се генералът. — Именно тук църквата сгреши. Тлъстият папа, който не може една лицева опора да направи, дори ако животът му зависеше от това, събра около себе си всевъзможни либерално настроени педерасти и франтове в така наречения Ватикан две, за да могат заедно да разрушат всичко истинско и стойностно в католическата църква. Църквата беше добра, когато беше строга. Ненавиждам тази нова, мекушава, всеопрощаваща, прекалено чувствителна църква, в която свещениците и монахините се чукат като зайци и свирят на китара по време на богослужение.
Баща ми удари с чукчето.
— Губиш ни времето, генерале. Отклоняваш се от темата. Продължаваме!
— Има още един загадъчен гост, който трябва да присъства — каза Майк. — Повечето от вас не го знаят, но са чували името му, което в един момент беше доста нашумяло. Ако сте чели вестници по времето, когато ние бяхме в колежа на Южна Каролина, ще се сетите. Дами и господа, представям ви Радикала Боб Мерил, лидера на Студенти за Демократично Общество (СДО) в Каролина от 1969-а до 1971-ва.
Щом се обърнах и видях Боб Мерил да излиза на сцената откъм гърба ми, изведнъж проумях ужасния факт, че тази вечер ще бъде далеч по-тежка и опустошителна за всички нас, отколкото си бе въобразявал Майк. Мислех си, че мразя Кейпърс Мидълтън повече от всичко на света, само защото бях забравил за Радикала Боб Мерил. Въпросният Боб се появи за кратко в нашия живот, нанесе ни непоправими щети и изчезна.
Мерил отиде до Кейпърс и двамата се прегърнаха. После се приближи до Джордан и го прегърна. Обърна се към мен и колебливо протегна ръка.
— Подам ли ти ръка — казах му аз, — следващото ми движение ще бъде да те сграбча за гърлото.
— Джак, наистина, опитай се да пораснеш — беше неговият отговор. — Време е да забравим миналото.
— Боб, когато си приел поканата да дойдеш тук тази вечер — започнах аз, — замисли ли се как ще се измъкнеш, без да те претрепя от бой?
Чукчето на съдията пак прокънтя, баща ми се прокашля, а Майк побърза да застане между нас двамата.
— Кой е Радикала Боб? — попита баща ми.
— Радикала Боб е първият лидер на антивоенното движение в университета. Той ни забърка в много неща — поясни Майк.
— Майк, какво си намислил? — попита баща ми.
— Не мога да отговоря на въпроса, преди да сме стигнали до края — отвърна му Майк.
— Майк, какво кроиш? — Ледар се изправи. — Имам чувството, че искаш да се възползваш от старото ни приятелство. С каква цел?