Дан на Хрътките

Той изръмжа и скочи, вече с двата меча в ръце.

Издължена зъбата муцуна се изпъна напред със съсък.

В отговор Грънтъл нададе оглушителен рев, кривите мечове засякоха, врязаха се в дебелата кожа, хлъзнаха се дълбоко навътре в безжизнената плът, до костите на дългия демонски врат.

Видя за миг как нещо като изненада пробяга в хлътналите очи на съществото, а след това главата и половината врат паднаха долу.

Още два дивашки удара и ръцете отхвърчаха във въздуха.

Тялото се смъкна назад, но още докато падаше, по-малки трупове вече се катереха по него като по стълба.

И той чу странен звук някъде напред — ритмичен, като дрънченето на оръжия по ръбовете на щитове. Но звукът беше твърде силен за това, твърде оглушителен, освен ако… Грънтъл се изправи и погледна напред.

Армия. Мъртви войници. Движеха се в бойни редици, в карета и клинове, маршируваха редом с всички останали — невъобразима чет. Той зяпна, мъчеше се да възприеме необятните мащаби на тази сила. Доколкото можеше да види, пред тях… „Богове на бездната, всички мъртви, всички в поход… но накъде? Към каква война?“

Гледката изведнъж се замъгли, разпадна се на късове. Каляската сякаш хлътна под него. Плъзна се мрак, изпълнен с мириса на море, грохот на вълни, пясък се просна под колелетата. Близката страна на каляската изстърга в ствола на една палма и се посипа дъжд от големи колкото гранати плодове, затупаха по покрива, затъркаляха се долу. Конете залитнаха, забавиха бесния си бяг и след миг впрягът бавно затъна в пясъка и замря.

Грънтъл погледна нагоре и видя звезди в кротко нощно небе.

Под него вратата на каляската изскърца, отвори се и някой се изтърколи долу и заповръща на пясъка, кашляше, плюеше и сипеше проклятия.

Майстор Квел.

Грънтъл слезе по спиците на най-близкото колело и тръгна с разтреперани крака към чародея.

Той още стоеше на четири крака и бълваше последните остатъци от онова, което бе задържал в стомаха си.

— Ох — изпъшка той. — Такова главоболие…

Фейнт застана до Грънтъл. Беше носила железен шлем, но го беше изгубила и сега косата й висеше на сплъстени кичури около кръглото й лице.

— Помислих си, че някой проклет тигър е скочил между нас — рече тя. — Но се оказа, че си ти. Вся ужас у един демон. Значи е вярно. Тези татуировки изобщо не са татуировки.

Глано Тарп беше скочил долу и се присви, за да избегне зъбите на близкия кон.

— Видяхте ли как изхвърча Емби Боул? Богове, беше идиозно!

Грънтъл се намръщи.

— Идио… какво?

— Идиотски грандиозно — обясни Фейнт. — Или грандиозно идиотско. Ти соултейкън ли си?

Той я погледна накриво и тръгна да разузнае.

Задачата приключи бързо. Намираха се на остров. Много малък остров, по-малко от петдесет крачки на ширина. Пясъкът представляваше натрошен корал, блестеше сребрист на звездната светлина. В центъра се издигаха две палми. В околните плитчини, на около хиляда разтега, минаваха ивици риф около целия атол, изгърбени над водата като морско влечуго. Виждаха се още острови, някои — по-големи от този, на който бяха, разпръснати като мъниста на скъсан наниз, най-близкият — може би на три хиляди разтега.