Бесове
- Автор: Достоевский Федор Михайлович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцел Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бесове». Краткое содержание книги:
Ето и самото събитие така, както то е разказано от евангелиста Лука (8, 32–36): „А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна от стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав разум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.“
Ако не се търси пълно съвпадение, буквален аналог, а само много повече говореща символика, според известния руски философ Бердяев революцията (голямата) в Русия досущ напомня за историята с бесовете, излезли от един и вселили се в други — така Достоевски е предусетил и предвидял онова, което ще стане десетилетия след него. Тежко на обзетите от бесовете и блазе на онези, които са се освободили от тях.
— Наистина ли е почеркът на Лебядкин? — обади се Шигальов.
— Негов е почеркът — заявиха Липутин и Толкаченко (сиреч познавачът на народа).
— Само за сведение, защото много се бяхте разчувствали за Лебядкин — повтори Пьотър Степанович, прибирайки писмото. — Виждате ли, господа, как един Федка съвсем случайно ни избавя от един опасен човек. Какво значи понякога случайността, а? Нали е поучително?
Членовете бърже се спогледаха.
— А сега дойде мой ред да питам, господа — поизпъчи се Пьотър Степанович. — Позволете ми да узная, защо тръгнахте да палите града, без каквото и да било позволение?
— Какво! Ние ли сме били палили, ние?! Това му се вика да натовариш кривите си дърва на чужд гръб!
— Разбирам, че сте се поувлекли — настойчиво продължи Пьотър Степанович, — но това, господа, не са ви скандалчетата на Юлия Михайловна. Събрал съм ви тук, господа, за да ви обясня каква опасност сте си навлекли по тоя глупав начин и че освен вас тя заплашва и много други неща.
— Моля, моля, тъкмо напротив, самите ние искахме да ви поставим въпроса за деспотизма и неравноправието, които са позволили без знанието на членовете да се предприема такава сериозна и същевременно такава странна мярка — почти с негодувание заяви мълчаливият до този момент Виргински.
— Значи — отричате? Аз пък твърдя, че подпалвачите сте вие, вие и никой друг. Господа, не лъжете, разполагам с най-точни сведения. Вашето своеволие изложи на опасност дори общото дело. Вие сте само едно от безбройните звена във веригата и трябва сляпо да се подчинявате на центъра. А същевременно трима от вас са подстрекавали работници от фабриката на братя Шпигулини, без да им е дадена каквато и да било инструкция, и пожарът стана.
— Кои трима? Кои са тия трима от нас?
— По онзи ден, в четири часа след полунощ, в „Незабравка“, вие, Толкаченко, сте подстрекавали Фомка Завялов.
— Ама моля ви се — скочи оня, — само две думи му казах, и то без всякакви намерения, просто защото сутринта го бяха били. И нищо повече, видях го, че е кьоркютук пиян. Ако не ми бяхте напомнили сега, нямаше и да се сетя. Да не би от моите приказки да се е запалило!
— Приличате ми на човек, който се чуди как така от една мъничка искра може да хвръкне цял барутен склад.
— Вие пък откъде разбрахте? Ние седяхме в ъгъла и си говорехме шепнешком, на ухо — изведнъж се сети Толкаченко.
— Бях се скрил под масата. Не се безпокойте, господа, известна ми е всяка ваша крачка. Не се усмихвайте толкова ехидно, господин Липутин. Известно ми е например, че преди четири дни, лягайки си да спите, сте насинили от щипане жена си в спалнята.
Липутин зина и побледня.
(Впоследствие стана известно, че е научил за подвига на Липутин от собствената му слугиня Агафия, на която от самото начало плащал, за да шпионира.)
— Може ли да констатирам един факт? — внезапно се изправи Шигальов.
— Констатирайте.
Шигальов пак седна и се съсредоточи:
— Доколкото разбрах, пък и не е толкова трудно да се разбере, лично вие още от самото начало, а после и още веднъж доста красноречиво — макар и твърде теоретично — разгръщахте картината на една Русия, покрита с безкрайна мрежа от звена. На свой ред всяка от действащите групички привлича нови съмишленици, пуска нови и нови разклонения и има за задача посредством систематична разобличителна пропаганда непрестанно да подронва престижа на местната власт, да всява смут по градове и села, да предизвиква скандали, да насажда цинизъм и неверие, стремеж към нещо по-добро и най-сетне, използвайки палежите като истинско народно средство, в даден момент да докара страната до пълно отчаяние. Ваши ли са тия думи, които се помъчих да си припомня почти буквално? Ваша ли е тая програма за действие, която ни съобщихте в качеството си на пълномощник на някакъв централен, но напълно неизвестен досега и почти фантастичен комитет?
— Така е, само че много го усуквате.
— Всеки има право да си каже думата. Давайки ни да разберем, че отделните звена на тая покрила вече Русия мрежа наброяват понастоящем неколкостотин, и развивайки идеята, че ако всеки свърши работата си успешно, то в даден момент, по даден сигнал цяла Русия…
— Ох, дявол да го вземе, и без вас имаме много работа! — завъртя се Пьотър Степанович.
— Добре, ще бъда кратък и ще завърша само с един въпрос: бяхме свидетели на скандали, бяхме свидетели на недоволството на населението, подготвихме и видяхме падението на тукашната администрация и накрая с очите си видяхме и пожар. От какво сте недоволен? Не е ли това вашата програма? В какво можете да ни упрекнете?