Сакатият бог
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #10
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-249-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сакатият бог». Краткое содержание книги:
Превъртя се на гръб и се взря нагоре в огромния вихрен облак. „Коурабас. Върна се на света.“
Сред урагана бяха започнали да се оформят въртопи от пръст, прах и пушек. Видя как се извиха, изтласкани настрани сякаш от невидим стълб въздух в самия център на бурята.
„Крилата й? Крилата й ли ги правят? Древна кръв!“
Щом грохотът заглъхна, Секул Лат чу смеха на Ерастас.
— Майко?
Килмандарос се вдигаше на крака. Обърна се към сина си.
— Коурабас Отатарал ирас’Елейнт. Отатарал, Секул, не е нещо — това е титла. — Обърна се към Ерастас. — Блуден! Знаеш ли значението й?
Смехът на едноокия Древен бог бавно замря. Той извърна очи и промърмори:
— Какво ме интересуват древни титли?
— Майко?
Взираше се в ужасната погибел на земя и небе на запад.
— Отас’тарал. Във всяка буря има едно око, място на… покой. Отас’тарал означава Окото на Отрицанието. А сега, над този свят, ние родихме буря.
Секул Лат се смъкна на земята и покри лицето си с оцапаните си с пръст длани. „Ще ми омръзне ли някога? Да. Трябва. Виждам какво сме развихрили. Виждам какво сме започнали.“
Ерастас залитна, падна на колене до Секул и той погледна изтерзаното му лице, и видя там безумно ликуване и горчив ужас. Усмивката на Блудния бе грозна.
— Виждаш ли, Сек? Те трябва да я спрат! Нямат друг избор!
„Да, моля ви. Спрете я.“
— Започна да се движи — обяви Килмандарос.
Секул избута Ерастас настрани и се надигна. Но небето не разкриваше нищо: твърде много прах, твърде много пушек и пепел — плащаницата бе затулила две трети от небесата, а последната третина изглеждаше излиняла, сякаш отстъпваше. Неестественият сумрак се спускаше бързо.
— Накъде?
Майка му посочи.
— Проследи я по земята. Засега това е единственото, което можем да направим.
Секул Лат се изправи.
— Там — посочи тя.
Широк откос бяла смърт, изпънат в права линия.
— Североизток — прошепна той, загледан как бавната, опустошителна гибел прорязва пейзажа. — Всичко, което лежи под нея…
— Където мине тя — каза Килмандарос, — никакъв живот няма да се върне никога. Покоят на материята става абсолютен. Тя е Окото на Отрицанието, центърът на бурята, където всичко трябва да умре.
— Майко, твърде далече стигнахме. Този път…
— Твърде късно е! — вресна Ерастас. — Тя е сърцето на магията! Без Окото на Отрицанието не може да има магия!
— Какво?!
Но Килмандарос клатеше глава.
— Не е толкова просто.
— Какво не е просто? — настоя Секул.
— След като вече е освободена, Елейнт трябва да я убият. Нямат друг избор. Тяхната сила е магическа, а Коурабас ще убие всичко, от което зависи магията. А след като е неуязвима за чародейството им, ще трябва да е с нокти и зъби, а за това ще е нужен всеки Елейнт — всяка буря, докато се събуди самата Тиам. А колкото до К’рул, той вече не може да отказва на призивите на Блудния — тъкмо той обузда хаоса на драконите, преди всичко.
— Те трябва да я убият! — изкрещя Ерастас. Кръвта, стичаща се от окото му, вече бе почерняла от прахта.
Килмандарос изсумтя уклончиво.
— Ако наистина я убият, Ерастас, тогава бурята умира. — Извърна се към него. — Но ти знаеше това — или най-малко се досещаше за истината. Това, което търсиш, е смъртта на цялото чародейство, подчинено на законите на контрол. Искаш да сътвориш свят, където никой смъртен не може да те нарани, никога повече. Свят, където кръвта е осветена в твое име, но всъщност нямаме никаква сила да се месим, дори да го искахме. Искаш да бъдеш почитан, Ерастас, но в култ, при който не си длъжен да даваш нищо в замяна. Правилно ли предположих?
Секул Лат поклати глава.
— Не могат да я убият…
Ерастас се обърна към него побеснял.
— Но трябва! Казах ти! Ще се погрижа всички да бъдат унищожени! Месещите се богове — искам децата ни да са мъртви! К’рул ще разбере — ще види, че няма друг начин, никакъв друг начин да се сложи край на тази продажна, жалка трагедия. — Изпъна пръст към Секул. — Мислеше си, че това е игра, нали? Мамиш с ашиците и после смигваш на курвата? Аз призовах Древните богове! К’рул мисли да ме пренебрегне? Не! Принудил съм го! — Изведнъж се изкиска, пръстите му потрепериха. — Тя е съсирек, потекъл в жилите му! И ще намери мозъка му, и той ще умре! Аз съм Господарят на Крепостите и няма да бъда пренебрегнат!