Окото на света

— Само да ми създадете неприятност — отвърна кисело мъжът, — така ще се развикам, че сто души веднага ще се притекат да ви оправят, дори и гвардейците да не дойдат. — Той млъкна, колкото да се изплюе, и за малко не улучи ботуша на Ранд. — Махайте ми се от главата с мръсните си работи.

Ранд кимна, все едно че човекът се беше сбогувал усмихнато, и дръпна Мат след себе си. Мат продължи да се озърта през рамо към дюкяна и да ръмжи под нос, докато Ранд не го издърпа в една безлюдна алея. Застанаха с гръб към улицата, та никой от минувачите да не забележи какво правят. Ранд откачи меча от колана си и започна да увива ножницата и дръжката.

— Бас държа, че ти взе двойно за това скапано парче плат — каза Мат. — Тройно.

Да увиеш плътно парчето плат и после да го стегнеш здраво с връвта не се оказа толкова лесно, колкото изглеждаше.

— Всички тук ще ни мамят, Ранд. Мислят, че сме дошли да видим Лъжедракона, като всички останали. Ще имаме късмет, ако някой не реши да ни строши главите, докато спим. Давай веднага да тръгваме за Тар Валон. Или на юг, към Иллиан. Не бих имал нищо против да видя как се събират за Лова на Рога. Щом не можем да си идем вкъщи, дай поне да тръгнем нанякъде.

— Аз оставам — отвърна Ранд. — Ако още не са дошли, рано или късно ще дойдат и ще ни търсят.

Не беше сигурен дали уви меча като всички други, но поне чаплите по ножницата и на дръжката бяха скрити и той реши, че така е безопасно. Като излезе на улицата, вече беше сигурен, че поне поводите му за тревога са намалели с един. Мат се тътреше след него така неохотно, сякаш го дърпаха на каишка.

Малко по малко Ранд разбра посоките, които му трябваха. Отначало упътванията бяха много смътни, от рода на „някъде натам“ и „ей там, вляво“. Но колкото повече се приближаваха, толкова по-ясни ставаха указанията, докато най-сетне те се озоваха пред голямо каменно здание с табела. На нея бе изрисуван мъж, коленичил пред жена, със златисточервена коса и с корона, положила длан върху сведената му глава, а отдолу пишеше „Кралски благослов“.

— Сигурен ли си? — попита все пак Мат.

— Разбира се — отвърна Ранд, пое дълбоко дъх и бутна вратата.

Помещението беше просторно, стените бяха облицовани с потъмняло дърво, а пламъците в двете камини го правеха топло и уютно. Една прислужница премиташе пода, въпреки че беше чисто, а друга в ъгъла лъскаше свещници с кадифен парцал. И двете се усмихнаха на новодошлите, след което продължиха работата си.

Само около няколко маси седяха посетители, но дузина души в толкова ранен час си беше същинска тълпа и макар никой от тях да не беше особено зарадван от появата на Ранд и Мат, поне изглеждаха чисти и трезви. Откъм кухнята се носеше миризма на печено телешко и топъл хляб и устата на Ранд се изпълни със слюнка.