Кралска поръчка
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Придворният убиец #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралска поръчка». Краткое содержание книги:
— Никой няма да седи и да пиянства — зловещо заяви Лейси. — Оставете бутилката и бъдете нащрек. И се разделете, както каза Фиц. В тази стая беше казано и направено достатъчно, за да ни обесят за измяна. Освен теб, разбира се, Фицрицарин. За теб трябва да е отрова. Забранено е да се бесят хора с кралска кръв.
Думите й имаха вледеняващо въздействие. Бърич взе тапата и запуши бутилката. Лейси първа си тръгна с гърненце мехлем в кошницата. Малко по-късно я последва шутът. Когато оставих Бърич, той скубеше последните най-упорити пера на кокошката. Този човек не хвърляше нищо.
Излязох и поскитах навън. Озъртах се за сенки. Кетрикен си почиваше, а точно сега едва ли щях да изтърпя вечното бъбрене на Търпение. Ако шутът беше в стаята си, причината бе, че не иска компания. А ако не беше там, нямах представа къде може да е. Бъкип гъмжеше от чужденци като болно куче от бълхи. Минах през кухнята и откраднах малко джинджифилови сладки. После продължих да обикалям, като се мъчех да не мисля, да си придам безцелен вид, докато крачех към колибата, където някога бях скрил Нощни очи. Сега тя бе празна и студена. Моят вълк отдавна не беше ходил там. Предпочиташе гористите хълмове над Бъкип. Но не чаках дълго преди сянката му да пресече прага.
Може би най-голямата утеха на осезателното обвързване е това, че никога няма нужда от обяснения. Не се налагаше да му описвам събитията от последния ден, нито да търся думи, за да му разкрия чувствата си, след като Моли ме бе напуснала. Той също не задаваше въпроси и не изразяваше съчувствието си. Човешките събития не означаваха нищо за него. Подтикна го силата на емоциите ми, не причините. Просто дойде и клекна до мен на пръстения под. Прегърнах го и притиснах лице към козината му.
„Странни са човешките глутници — отбеляза Нощни очи след малко. — Как може да ловувате заедно, след като не сте в състояние всички да тичате в една и съща посока?“
Не отговорих. Не знаех отговора, а и той не очакваше отговор.
Нощни очи се наведе и почеса със зъби предната си лапа. После повдигна глава, изтръска се и попита: „Къде ще търсиш женска сега?“
„Не всички вълци имат женски.“
„Водачът винаги има. Как иначе ще се размножава глутницата?“
„Моят водач има женска и тя е бременна. Може би вълците са прави и хората трябва да ги последват. Може би само водачът трябва да има женска. Такова решение преди много години е взел Сърцето на глутницата. Че не може едновременно да има женска и водач, когото да следва от все сърце.“
„Той е по̀ вълк, отколкото признава. — Мълчание. — Донесе ли джинджифилови сладки?“
Дадох му ги и той лакомо ги излапа.
„Липсваха ми сънищата ти.“
„Това не са сънища. Това е моят живот. Добре си дошъл в тях, стига Сърцето на глутницата да не ни се сърди. Споделеният живот е по-хубав. — Мълчание. — Ти предпочиташ да споделяш живота на някоя женска.“
„Слабост е да искаш нещо прекалено много.“
Нощни очи запремигва. „Ти обичаш прекалено силно. Моят живот е много по-прост.“
Той обичаше само мен.
„Така е. Единствената трудност е, че никога няма да го повярвам.“
Тежко въздъхнах. Нощни очи внезапно кихна, после се отръска. „Не обичам този миши прах. Но преди да си тръгна ме почеши зад ушите с тези твои толкова сръчни ръце. Не мога да го правя, без да се драскам.“
Почесах го зад ушите, по гушата и по тила, докато не се затъркаля по гръб като кутре.
— Псе — нежно му казах аз.
„Ще си платиш за тази обида!“ Той се претърколи, скочи на крака, силно ме ухапа през ръкава, хукна навън и изчезна.
Повдигнах ръкава си, за да погледна дълбоките бели вдлъбнатини. Нямаше кръв. Вълчи хумор.
Краткият зимен ден свършваше. Върнах се в замъка и се насилих да мина през кухнята, за да дам възможност на готвачката да ми разкаже всички клюки. Тя ме натъпка до пръсване със сливов сладкиш и овнешко, докато ми разправяше за вероятното помятане на Кетрикен и за това как разбили външната врата на краля, след като стражникът му ненадейно умрял от удар.
— А после и втората врата, и принц Славен през цялото време се суетял и ги карал да бързат от страх, че нещо е сполетяло и самия крал. Но когато влезли, въпреки ужасната врява, кралят спял като къпан. Толкова дълбоко, че изобщо не успели да го събудят, за да му кажат, че са разбили вратите му.
— Удивително — съгласих се аз и Сара продължи с по-маловажните слухове. Установих, че напоследък те са съсредоточени главно върху това кой е включен в списъка за Трейдфорд. Готвачката заминаваше заради своите прочути сладки с касис. Тя не знаеше кой ще поеме бъкипската кухня, но несъмнено щял да е някой от стражниците. Славен й казал, че можела да вземе най-хубавите си котли и гърнета, за което му била благодарна, но щяло да й липсва западното огнище, защото никога не била готвила на по-добро, тъй като теглело точно колкото трябва и куките за месо били на нужната височина. Слушах я и се опитвах да мисля само за нейните думи, да потъна в подробностите от живота й, които тя смяташе за важни. Стражата на престолонаследницата, научих аз, щяла да остане в Бъкип, както и малцината, които все още носеха цветовете на крал Умен. Откакто бяха изгубили привилегията да охраняват покоите му, те унило обикаляха без работа. Ала Славен настоял да останат, за да поддържали кралско присъствие в Бъкип. Розмари щяла да замине заедно с майка си, но това не било изненада, като се имало предвид коя е господарката им. Федрен оставал, както и Меден. Виж, неговият глас щял да й липсва, но навярно след време щяла да свикне с фароуското чуруликане.