Кралска поръчка

Положихме искрени усилия, ала съдбата не ни даде достатъчно време. Прекъсна ни решително чукане на вратата. Оказа се Лейси, с кошница в ръка. Бързо влезе и затвори.

— Изхвърлете това — помоли тя и изтърси закланата кокошка на масата.

— Я, вечеря — въодушевено заяви шутът.

В първия момент тя не го разбра. После побесня.

— Докато ние си залагаме живота и репутацията, вие пиянствате! — Рязко се обърна към Бърич. — За двайсет години не си научил, че това не решава нищо!

Бърич дори не мигна, а философски отбеляза:

— Някои неща не могат да се решат. Пиенето ги прави много по-поносими. — После с лекота се изправи и стабилно застана пред нея. Годините на пиене, изглежда, го бяха научили да го понася добре. — Искаш ли нещо?

Лейси за миг прехапа устни. И реши да приеме предложената от него посока на разговора.

— Да се избавя от тази кокошка. И мехлем за натъртвания.

— Никой ли не ходи при лечителя — без да се обръща конкретно към никого, попита шутът. Лейси не му обърна внимание.

— Това е поводът да дойда тук, така че по-добре да се върна с мехлем, в случай че някой поиска да го види. Истинската ми задача беше да намеря Фиц и да го попитам дали знае, че стражниците разбиват с брадви вратата на крал Умен.

Кимнах. Нямах намерение да опитвам стабилната поза на Бърич. Шутът обаче скочи и извика:

— Какво? — После се обърна към мен. — Нали каза, че си успял! Що за успех е това?

— Най-доброто, на което съм способен за толкова кратко време — отвърнах аз. — Или ще се получи, или няма. Вече сме направили всичко по силите си. Освен това я се замисли. Това е яка дъбова врата. Ще им отнеме доста време да я разбият. И после предполагам, ще установят, че вътрешната врата на кралската спалня също е заключена.

— Как успя? — Тихо попита Бърич.

— Не съм — откровено отвърнах аз и погледнах шута. — Засега ти казах достатъчно. Време е за малко доверие. — Обърнах се към Лейси. — Как са Кетрикен и Търпение? Как мина маскарадът?

— Прилично. Кетрикен е доста натъртена и не съм чак толкова сигурна, че бебето е вън от опасност. Помятането при падане не винаги е незабавно. Но да не мислим за най-лошото. Уолас е загрижен, но не прави нищо. За човек, който се обявява за лечител, той знае удивително малко за билките. Що се отнася до принца… — Лейси изсумтя и замълча.

— Никой ли освен мен не смята, че е опасно да се разпространяват слухове за помятане — безгрижно попита шутът.

— Нямах време да измисля нищо друго — отвърнах аз. — След ден-два тя ще отрече този слух и ще каже, че по всичко личи, че детето е добре.

— Така. Засега закрепихме положението — отбеляза Бърич. — Ами после? Ще позволим ли да отведат краля и Кетрикен в Трейдфорд?

— Довери ми се. Искам само един ден доверие — предпазливо казах аз. Надявах се, че времето ще е достатъчно. — А сега трябва да се разделим и да продължим нормалния си живот.

— Един управител на конюшня без коне и един шут без крал — рече шутът. — С Бърич можем да продължим да пием. Мисля, че при тези обстоятелства това е нормален живот. Що се отнася до теб, Фиц, нямам представа с каква титла се кичиш напоследък, камо ли какво нормално правиш по цял ден. Следователно…