Дневната война

— Презирам херцога не по-малко от теб — рече Хари, — но си млад и може би не си опознал господаря си толкова добре, колкото си мислиш. Познавам го, отпреди да се родиш, и Арик Сладкогласния никога не го е било грижа за никого освен за себе си. Пиенето пречеше на майсторлъка му, а горделивостта му, след като зае позицията, го караше да гледа отвисоко на всекиго, който нямаше какво да му предложи в замяна. Херцогът си търсеше извинение да го разкара много преди да те завари в бордея.

Роджър отвори уста, готов да защити гневно господаря си, но думите не искаха да излязат. Твърде добре познаваше недостатъците на Арик.

— Честно казано — продължи Хари, — никой от нас не можа да проумее защо не спираше да се грижи за теб.

Роджър се подсмихна.

— Когато тълпите се разотидеха, не всичко бе песни и танци.

Хари кимна.

— Да, сигурен съм, че пиян е бил зъл като ядрон, но се застъпваше за теб дори когато бе по-добре да не го прави. Помниш ли, когато Том Цигуларя предложи да те поеме?

— Арик му счупи носа — отвърна Роджър. Поклати глава. — А и аз не исках при Том. Казват, че претършува дрехите на чираците си, за да се увери, че не крият пари от него, но всеки знае, че просто иска да ги опипа.

Хари кимна отново.

— Така е, но Том имаше връзки. Онзи юмрук струва на Арик много работа. Както и когато ти цапардоса Джейсън, като се присмя на вестта, че господарят ти е мъртъв.

— Чул си за това? — попита Роджър и маската на изражението му се пропука.

Хари се засмя.

— Да съм чул ли? Момче, в гилдията само за това се говореше месеци наред! Може да не си син на Арик, но в някои отношения си същият като него.

— Не знам като комплимент ли да приема това, или като обида — рече Роджър.

Ударът по Джейсън му беше струвал убийството на спонсора му в гилдията, Джейкъб, а после самият Роджър се беше озовал в лечебницата на Лийша, така пребит, че можеше да усети дъха на смъртта по устните си. Лийша го беше спасила, ала оттогава на няколко пъти му се беше искало да не бе успяла.

Хари сви рамене.

— Не съм сигурен като какво го казах. — Смигна му. — Ако беше на твоето място сега, Арик щеше да иска собствено графство.

— Защо да се споразумявам изобщо? — попита Роджър. — Женен съм за дъщерята на Демона от пустинята и съм най-добър приятел на самия Избавител. Първородният ми син трябва да е направо крал.

Хари го изгледа, опитвайки се да разбере дали се шегува, и накрая се разсмя, а Роджър се присъедини. И на двамата им се услади смехът пред портите на смъртта и продължиха, докато не ги заболяха ребрата.

След това Роджър въздъхна.

— Да се съсредоточим в това да запазим живота на всички през следващите няколко нощи. Ако успеем, остават ни двайсет и седем дни да му мислим как да ме възнаградят благородниците.