Чистота

И изведнъж един ден в Белиз Убиеца се върна. Вероятно той никога не го беше напускал, но Андреас го усети едва когато си тръгваше от крайбрежното имение на Тад Миликен след вкусен обяд. Тад Миликен беше създател на няколко рискови фонда в Силициевата долина, който се беше оттеглил в Белиз, за да избегне „неудобствата“ около повдигнатото срещу него обвинение в изнасилване в Калифорния. Той беше доказано луд, имаше жълта книжка, кълнеше се в Айн Ранд и се смяташе за свръхчовек и „аватар на сингулярността“45, но иначе беше изненадващо приятен събеседник, стига да успееш да задържиш разговора около тениса и риболова. Миликен причисляваше Андреас към свръхчовеците и го броеше за втората – след себе си – световна знаменитост в Белиз, поради което държеше да са приятели, само че това не беше толкова просто. Андреас беше закъсал за пари и се надяваше да получи финансиране от Миликен, който все още разполагаше с немалко защитници в интернет, които си го спомняха умилено като „баща на Революцията“ и твърдяха, че жълтата му книжка му осигурява непробиваема защита по обвинението в изнасилване, само че той наскоро отново се беше появил в новините, тъй като беше застрелял папагала на съседите с инкрустирания със сребро колт 45-и калибър, с който не се разделяше, и Андреас не можеше да си позволи да бъде видян на публично място с него. Подобни мръсотии бяха опетнили завинаги репутацията на Асанж. Андреас се боеше, че ако хората напишат в Гугъл името „Тад Миликен“ и мярнат сред резултатите на първа страница „Андреас Волф“ и „изнасилване“, ще смесят русата му коса и заниманията му със злощастното съвпадение на първите букви в „Андреас“ и „Асанж“ и подсъзнателно ще останат с впечатлението, че си пада по петнайсетгодишни. А това отдавна не беше така. Затова той правеше всевъзможни салтоморталета в общуването си с Тад, за да скрие от него желанието си да се срещат само в имението му или на рибарската му лодка. Усилията му се подпомагаха от факта, че всеки път Тад му изпращаше шофьор с кадилак ескалейд с тъмни стъкла.