Не поглеждай назад [bg]

Сейер нямаше възражения. Готвенето не му беше силна страна.

— А и са сипали мляко. Така развалят цвета.

— Да не си ходил в училище за готвачи?

— Само на курс.

— Виж ти, да не ти се надява човек.

Той обра остатъците в чинията със залък хляб и се избърса грижливо със салфетката.

— Ще започнем от „Кристал“. Ти тръгваш от едната страна, аз — от другата. На всеки се падат по десет къщи. Ще изчакаме до пет, когато хората се приберат от работа.

— На какво да обърна внимание? — попита Скаре и си погледна часовника. След два пушенето беше разрешено.

— На необичайни неща. Каквото и да е. Разпитай ги каква е била Ани преди и дали се е променила в последно време. Вложи целия си чар, за да ги предразположиш. Накратко: накарай ги да ти се разкрият.

— Добре е да поговорим насаме с Еди Холан.

— И аз си го помислих. След няколко дни ще го помоля да дойде. Не забравяй, че майката беше в шок. Полека-лека ще се успокои.

— Впечатленията им от поведението на Ани доста се разминават…

— Така става понякога. Имаш ли деца, Скаре?

— Не.

Запали си цигара и издуха дима надясно от шефа си.

— Сестра й сигурно се е прибрала от Тронхайм. Трябва да поговорим и с нея.

След като се нахраниха, се отбиха в отдела по експертно-криминална дейност, но не се сдобиха с никакви разобличаващи факти за зимното яке, с което бе покрит трупът.

— Внос от Китай. Такива якета се продават във всички евтини търговски вериги. Според вносителя пуснали на пазара две хиляди такива якета. В джоба има плик с дражета, рефлектор и няколко светли косъма, вероятно от куче. Не ме питай каква порода. Иначе нищо друго.

— Какъв размер е якето?

— Най-големият, но ръкавите бяха запретнати.

— Някога хората носели във връхните си дрехи бележка с името си — носталгично отбеляза Сейер.

— През Средновековието — да.

— А хапчето?

— Опасявам се, че ще те разочаровам. Най-обикновен ментов бонбон от онези, дето сега са на мода. Мъничък и страшно лют.

Сейер очакваше да получи повече информация. Ментовият бонбон не представляваше ценна находка. Че кой не носи такива дражета в джобовете си. Самият Сейер винаги имаше бонбони под ръка.

Върнаха се на улица „Кристал“. Там бе настъпило оживление. Гъмжеше от хлапета с различни превозни средства: велосипеди на три колела, трактори, колички с кукли. Забелязваше се и самоделно направена детска кола с развяваща се във въздуха грапава опашка. Когато полицейският автомобил спря до пощенските кутии, колоритната изложба на колела застина. Скаре не се стърпя и провери спирачките на няколко превозни средства. Собственикът на трактор „Маси Фъргюсън“ сигурно напълни гащите от страх, когато му обърна внимание за счупения заден стоп.