Не поглеждай назад [bg]

— Трябва да посетим Турбьорн Хауген, дето търсеше Рагнхил вчера. Той ще знае колко е бил часът.

Автомобилът се плъзна край гаражите. Скаре преглеждаше записките си.

— Разпитах бащата за хандбала — сподели той. — Докато вие с майката бяхте в стаята на Ани.

— И?

— Според него Ани била много обещаващ талант. Отборът направил невероятно успешен сезон, ходили във Финландия на турнири. Нямал представа защо се е отказала. Усъмнил се, че нещо не е наред.

— Тогава ще намерим треньора или треньорката на отбора. Дали ще излезе нещо?

— Треньорът — отвърна Скаре. — Седмици наред й звънял, за да я убеди да поднови заниманията си с отбора. След нейното напускане били затруднени, не можели да й намерят заместник.

— Ще позвъним от Камарата, за да ни съобщят името му.

— Кнют Йенсвол, живее на „Гнайс“ осем. Надолу по баира.

— Чудесно — похвали го Сейер с вдигнати вежди. — Знаеш ли какво ми хрумна — продължи той. — Ани вероятно е била похитена, докато сме били на улица „Гранит“ на няколко минути път от нея и сме се тревожили за Рагнхил. Обади се на съдебния патолог Снурасон. Помоли го да побърза, та да получим доклада възможно най-бързо.

Скаре веднага взе мобилния телефон.

— Номерът е на четворката.

Той натисна клавиша, изчака, поиска да го свържат със Снурасон и зашепна.

— Какво каза?

— Хладилните камери били пълни. Всеки смъртен случай бил трагедия без оглед на причините и много хора чакали, за да погребат близките си, но донякъде разбирал колко сериозен е нашият случай и след три дена щял да ти изложи устния си доклад. За писмения се налагало да почакаш.

— Е — вдигна рамене Сейер, — отговорът не е толкова груб като за Снурасон.