Нощният ловец [bg]

— Не ме бива много в игричките, Декстър. Чувствам, че Ла Гуерта се опитва да ме отстрани, а аз нищо не мога да направя.

— Тя още ли издирва тайнствения си свидетел?

Дебора кимна.

— Настина ли? И след снощното убийство?

— Казва, че то потвърждава теорията й. Понеже новите срезове са завършени.

— Но те са съвсем различни — възразих аз.

Тя вдигна рамене.

— Да не би да допускаш, че…

— Казах й, че според мен е загуба на време да търсим свидетел, когато е очевидно, че убиецът не е бил прекъснат, а само неудовлетворен.

— Ох, ама ти наистина нищо не разбираш от тактика — въздъхнах аз.

— Майната ти, Декстър — изруга Дебора. Двете възрастни дами от съседната маса се взряха в нея. Тя не забеляза нищо. — Има смисъл в това, което каза. Очевидно е, а тя ме пренебрегва. И по-зле даже.

— Че какво може да е по-зле от това да те пренебрегват?

— После разбрах, че офицерите ми се присмиват. — Дебора пламна. — Подиграват ми се. — Прехапа устни и погледна встрани. — Айнщайн, моля ви се!

— Не разбирам.

— Ако съм можела да мисля с циците си, съм щяла да бъда Айнщайн — горчиво каза тя.

Вместо да се разсмея, прочистих гърлото си.

— Такива неща говори по мой адрес — продължи Деб. — И като ти лепнат някоя подобна безсмислица, никога няма да се издигнеш, защото с такава репутация няма кой да те повиши. По дяволите, Декстър, тя съсипва кариерата ми!

Почувствах, че ме залива топлина и ме обзема желание да я защитя.

— Тя е идиотка.

— Това ли да й кажа, Декстър? Белег на добра тактика ли ще е, ако й го кажа?

Храната ни пристигна. Роуз тръшна чиниите пред нас, сякаш беше прокълната от корумпиран съдия да сервира закуски на убийци на деца. Дарих я със зашеметяваща усмивка и тя тромаво се оттегли, без да спира да си мърмори.

Лапнах една хапка и върнах мислите си към проблема на Дебора. Исках да се опитам да разсъждавам по този начин — „проблемът на Дебора“, а не „тези очарователни убийства“. Не „онзи удивително привлекателен масов убиец“, а „нещото, което много прилича на онова, което бих искал да направя някой ден“. Трябваше да остана дистанциран, но се чувствах неотстъпно преследван. Ето, и снощният студен въздух. Чисто съвпадение, разбира се, но разстройващо все пак.

Този убиец докосваше сърцевината на нещо, което съставляваше целта на моите смъртни присъди. С начина си на работа, разбира се, не с подбора на жертвите. Естествено трябваше да бъде спрян, това бе извън всяко съмнение. Бедните проститутки!