Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Великолепно - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Великолепно

Электронная книга - «Великолепно». Краткое содержание книги:

Има двe нeща, кoитo всички знаят за Алeксандъp Pиджли. Пъpвo, тoй e xepцoг Ашбъpн и втopo – няма абсoлютнo никаквo намepeниe да сe oжeни скopo... Усъpдната му бopба сpeщу бpачнитe oкoви пpoдължава дo дeня, в кoйтo eдна чepвeнoкoса амepиканка сe xвъpля пpeд устpeмeна каpeта, за да спаси живoта на малкия му плeмeнник. Tя e умна и забавна, пpинципна и смeла, за pазлика oт всички нeoмъжeни лoндoнски дами, твъpдo peшeни да сe пpeвъpнат в нoвата xepцoгиня Ашбъpн. Ho същo така и напълнo нeпoдxoдяща за xepцoг с благopoдeн пpoизxoд... oсвeн акo нe e тoчнo тази, за кoятo сe пpeдставя.
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 141
Перейти на страницу:

И тогава тя внезапно си даде сметка, че все още се е излегнала в леглото си в особено компрометираща поза. Поглеждайки го, тя бързо разбра, че херцогът също е забелязал този факт. Горещият му поглед сякаш се врязваше в кожата й и Ема се изчерви от неудобство. Тя се изправи припряно, притискайки възглавница към гърдите си, в желанието си да се предпази от погледа на Алекс.

— Жалко — отбеляза той саркастично.

Очите на Ема се стрелнаха към неговите. Все още не бе проговорила, тъй като нямаше доверие на гласа си.

Ашбърн отговори на въпроса, който видя в очите й.

— Не са много жените, които имат толкова прекрасни гърди, колкото твоите. Жалко е да ги криеш.

Думите му само накараха Ема да стисне възглавницата още по-здраво. Алекс се засмя на благоприличието й.

— Освен това — продължи той, — не криеш от мен нещо, което да не си показала малко по-рано на цял Лондон.

С тази разлика, че тогава обществото не се намираше в спалнята ми, помисли си гневно Ема.

— Наистина, Мег, или трябва да кажа Ема? Не може да ме убедиш, че си няма. Видях доста от темперамента ти по-рано този следобед. Със сигурност има какво да кажеш?

Ема изрече първото, което й дойде на ум.

— Мисля, че ще повърна.

Този коментар хвана Алекс напълно неподготвен и той се надигна от стола си.

Ема се страхуваше, че ще се разсмее при вида на искрената паника, която бе изписана върху лицето му.

— Мили боже — възкликна той, оглеждайки стаята за някакъв съд.

След като не откри такъв, се обърна към жената в леглото.

— Сериозно ли говориш?

— Не. Въпреки че присъствието ви наистина разстрои стомаха ми.

Алекс отново бе изненадан. Американското момиче бе успяло напълно да го обърка, което бе същински подвиг. Би трябвало да я удуши заради тази дързост, но тя изглеждаше толкова дяволски невинна и привлекателна докато седеше на леглото със стисната възглавница пред гърдите, че той можеше само да се засмее.

— Жените са ми казвали, че предизвиквам у тях безброй чувства — каза провлечено, — но гаденето никога не е било едно от тях.

Ема пренебрегна коментара му.

— Какво, за бога, правите тук? — попита тя най-накрая.

— Не е ли очевидно? — Зелените очи на Алекс проблеснаха, когато се наведе напред. — Дойдох, за да те открия.

— Мен? — изписка Ема, надявайки се, че е станала някаква грешка. — Вие дори не ме познавате.

— Права си — замислено отвърна Алекс. — Но се запознах с едно момиче от кухнята този следобед, което забележително много приличаше на теб. Червена коса, виолетови очи. Случайно да имаш близначка? — Той се усмихна опасно. — Тя обаче нямаше нищо общо с теб като темперамент. Бе енергично момиче. Едва успяваше да държи ръцете си далеч от мен и ме целуваше на най-неописуеми места.

— Не съм! — извика Ема. — Как смеете дори да го изричате!

На избухването й Алекс отговори като просто повдигна едната си вежда.

— Значи признаваш, че си била в каретата ми този следобед?

— Знаете, че е така. Няма смисъл да го отричам.

— Вярно е — съгласи се Алекс, облягайки се удобно назад в креслото.

— Чувствайте се като у дома си.

Алекс не обърна внимание на сарказма й.

— Благодаря. Много си любезна. А сега — изкомандва той — бих искал подробно обяснение как така беше облечена като прислужница и се мотаеше из Лондон без придружител.

— Моля? — изкрещя вбесена Ема.

— Чакам обяснението ти — гласът му бе убийствено търпелив.

— Е, няма да получите такова, арогантен негоднико — каза тя горчиво.

— Прекрасна си, когато се ядосаш, Ема.

— Винаги ли трябва да говорите такива скандални неща?

Алекс сложи ръце зад главата си и се облегна назад, сякаш размишляваше върху гневния й въпрос.

— Всъщност, винаги съм се гордял с това, че съм малко скандален.

— Обзалагам се, че е така — промърмори тя.

— Какво каза?

Ема реши да опита друга тактика.

— Мисля, че се държите повече от леко скандално. Въпреки че идвам от Съединените щати, дори и аз зная, че това изобщо не е редно — въздъхна Ема, сякаш преценяваше опасността на ситуацията, в която се намираше. — Да не сте решили да разрушите репутацията ми? А аз толкова отчаяно се опитвам да накарам чичо и леля да се гордеят с мен.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 141
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)