Пророчеството
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството». Краткое содержание книги:
Но това било само разказ…
— Ние, мургите, предпочитаме да не установяваме контакти — лаконично отговори мъжът с обезобразеното лице.
— Но вие сте тук, приятелю — изтъкна Айлбриг. — Нима това не доказва, че по-интензивните контакти могат да се окажат ползотворни?
— Аз съм при вас по задължение — каза мургът. — Не съм дошъл по тези земи, защото го желая. — Той огледа помещението и се обърна към Фалдор. — Значи всичките твои хора са тук?
— Да, нито един не липсва — отговори му фермерът.
— Казаха ми, че наоколо се мотаел някакъв старец — с бяла коса и бяла брада.
— Не и при мен, приятелю — каза Фалдор. — Самият аз съм най-възрастният тук, а както виждаш, косата ми още не е съвсем бяла.
— Един от моите съотечественици срещнал този старец преди няколко години — подхвана мургът. — Със стареца имало и някакво арендско момче — Рундориг, така се казвало, ако не се лъжа.
Гарион, който седеше на съседната маса, наведе лице над чинията си и заслуша така напрегнато, та му се стори, че ушите му порастват.
— При мен работи едно момче на име Рундориг — каза Фалдор. — Високият момък хей там, в края на онази маса.
— Не — отвърна мургът, вперил проницателния си поглед в Рундориг. — Това не е момчето, което ми беше описано.
— Това име е често срещано сред арендите — предположи Фалдор. — Сигурно твоят приятел е срещнал хора от друга ферма.
— Сигурно — съгласи се мургът. — Този бут е прекрасен — смени темата той и посочи чинията си с върха на камата, която използваше като прибор за хранене. — Онези, които държиш в зимника, опушените, със същото качество ли са?
— О, не, скъпи търговецо! — засмя се Фалдор. — Няма така лесно да ме излъжеш да приказваме за сделки на този свят ден.
Мургът се усмихна за миг. Изражението, което се появи на обезобразеното му лице, беше странно.
— Е, човек винаги може да опита — заяви той. — Но във всеки случай бих желал да направя комплимент на вашия готвач.
— Комплименти за теб, госпожо Поул — каза Фалдор, като леко извиси глас. — Нашият приятел от Ктхол Мургос намира, че готвиш превъзходно.
— Благодаря му за похвалата — отвърна някак хладно леля Поул.
Мургът я погледна и очите му леко се разшириха, като че ли я бе разпознал.
— Великолепно ядене, уважаема госпожо — каза той и направи едва забележим поклон в нейна посока. — Във вашата кухня стават направо магии.
— Не — отвърна тя и лицето й внезапно придоби много надменен израз. — Не магии. Готвенето е изкуство, което всеки може да овладее с търпение. Магията е нещо съвсем различно.
— Но магьосничеството също е изкуство, уважаема госпожо — заяви мургът.
— Мнозина смятат така — отвърна леля Поул. — Но истинските магии идват от сърцето и не се получават в резултат на чевръсти пръсти, които успяват да излъжат окото.
Мургът я изгледа, лицето му се обтегна безмилостно, но тя посрещна погледа му със стоманени очи. Гарион почувства, че между тях преминава нещо, което няма никаква връзка с думите им — някакво предизвикателство, витаещо във въздуха. Мургът отклони погледа си, сякаш уплашен да отвърне на предизвикателството.
Вечерята приключи и дойде време за неголямата процесия, с която по традиция се отбелязваше Ерастид. Седмина по-стари ратаи, които се бяха измъкнали неусетно по-рано, се появиха на входната врата, облечени в дълги дрехи с качулки. Бяха сложили боядисани маски, които представляваха образите на Боговете. Костюмите бяха стари и смачкани — нали цяла година бяха стояли сгънати на тавана в къщата на Фалдор. С бавни стъпки маскираните фигури влязоха в трапезарията и се наредиха край масата, където седеше Фалдор. Всеки един каза няколко думи, като по този начин разкри кой Бог олицетворява.
— Аз съм Алдур — прозвуча иззад маската гласът на Кралто. — Богът, който живее сам. Аз заповядвам да се роди този свят.
— Аз съм Белар — долетя друг познат глас иззад втората маска. — Богът Мечка на Алорните. И аз заповядвам да се роди този свят.
По своя ред минаха Чалдан, Иса, Недра, Мара, докато се появи последната фигура, която, за разлика от другите, беше облечена в черно, а маската й беше направена от стомана, вместо от дърво.
— Аз съм Торак — глухо отекна гласът на Дурник иззад маската. — Богът Дракон на ангараките. И аз заповядвам да се роди този свят.
Внезапно движение привлече погледа на Гарион и той веднага го проследи с очи. Мургът бе покрил лице с ръцете си в странен, почти церемониален жест. Зад него петимата тули трепереха. Лицата им бяха станали пепеляви.