Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Както и да е, важното бе, че престъпни шайки като тази на Кеймън бяха плъховете, хранещи се от градската поквара. И подобно на истинските плъхове бяха неизтребими — особено в град с населението на Лутадел.
— Лешояди — повтори усмихнато Келсайър. — Доста добро сравнение, Вин. Е, ние с Докс също сме лешояди… само че от по-високо качество. От по-добра порода, ако мога така да се изразя, или може би сме по-амбициозни.
Тя се намръщи.
— Да не сте благородници?
— Не, за бога — отвърна Доксон.
— Или, по-точно, нечистокръвни.
— Нечистокръвни няма — заяви Вин. — Министерството ги лови и ги изтребва.
— Нечистокръвни като теб? — попита Келсайър.
Вин го погледна стъписано. „Откъде…?“
— Вин, дори Стоманеното министерство не е безпогрешно — рече Келсайър. — Щом са пропуснали теб, пропуснали са и други.
Вин го погледна замислено.
— Милев… Той те нарече Мъглив. Това нещо като аломант ли е?
Двамата се спогледаха и Доксон подхвърли със задоволство:
— Брей, че е наблюдателна!
— Прав си — съгласи се Келсайър. — Вин, онзи човек ни нарече Мъгливи, но това не е съвсем вярно. Нито аз, нито Доксон сме Мъгливи. Макар че имаме много общо с тях.
Вин не отговори, местеше поглед от единия към другия и обратно. Аломантия. Тайнствената сила, която владееха благородниците, дарена им от лорд Владетеля преди хиляди години като награда за тяхната вярност. Един от основополагащите принципи на Министерството — дори скаа като Вин го знаеха. Благородниците притежаваха аломантия и привилегии заради своите предци; скаа, по същата причина, търпяха наказания.
Истината обаче беше, че тя не знаеше какво е аломантията. Винаги бе смятала, че е нещо като бойно изкуство. Говореха, че Мъгливите можели да изтребват цели банди. Хората, които разказваха подобни неща, го правеха винаги шепнешком, с изплашени гласове. Преди днешната случка тя не бе допускала, че може да прилича на нейния Късмет.
— Кажи ми, Вин — заговори Келсайър, разглеждаше я с нескрит интерес. — Знаеше ли какво правиш с онзи принудител във Финансовия отдел?
— Използвах Късмета — отвърна тихо Вин. — Правя го, за да успокоявам хората, когато са ядосани.
— Или подозрителни — добави Келсайър. — Тогава лесно се мамят.
Вин кимна.
Келсайър вдигна пръст.
— Има много неща, които ти предстои да научиш. Техники, правила и упражнения. Един урок обаче не търпи отлагане. Никога не прилагай емоционална аломантия върху принудител. Те са обучени да познават, когато някой Тегли и Притиска чувствата им. Дори на висшите благородници е забранено да въздействат емоционално на принудителите. Заради теб принудителят е пратил да повикат инквизитор.
— И се моли онова същество никога вече да не надуши дирите ти — добави Доксон.
Вин пребледня.
— Значи не си убил инквизитора?
Келсайър поклати глава.
— Само му отвлякох вниманието — което само по себе си също е много опасно. Не се тревожи, много от слуховете за тях не са верни. Но сега, след като изгуби следата ти, няма да може да те намери.
— Най-вероятно — подхвърли Доксон.
Вин погледна изплашено ниския мъж.
— Най-вероятно — съгласи се Келсайър. — Има много неща, които не знаем за инквизиторите — те, изглежда, не се придържат към нормалните правила. Тези шипове в очите им например би трябвало да ги убият. Нито едно от познанията ми за аломантията не дава обяснения за това как съществуват тези създания. Не бих се притеснявал, ако в дирите ти е влязъл някой обикновен Мъглив Издирвач. Но инквизитор… Какво пък, ще трябва да си нащрек. Както изглежда, те бива в това.
Вин не знаеше какво да отговори. Келсайър кимна към халбата.
— Защо не пиеш?
— Ами ако си пуснал нещо вътре?
— О, защо ми е да ти пускам нещо в питието? — отвърна Келсайър с усмивка и извади от джоба на сюртука си малка стъкленица. — Ще изпиеш тази загадъчна течност съвсем доброволно.
И постави стъкленицата на масата. На дъното имаше тъмна утайка. Вин се намръщи.
— Какво е това?
— Ако ти кажа, няма да е загадъчна — отвърна Келсайър все така усмихнато.
— Алкохолен разтвор на метали — обади се Доксон.
— Метали? — повтори тя озадачено.
— Два от осемте основни аломантични метала — поясни Келсайър. — Трябва да направим някои изпитания.
Вин не откъсваше поглед от стъкленицата. Келсайър сви рамене.